Внезапно се събудих от нечии целувки, покриващи ръката ми. Трепнах, отворих очи и видях пред себе си красивото лице на Тувия.
— Принце мой! — плачеше тя от радост. — Ти си жив, принце мой, а аз те оплаквах като мъртъв. Моите прадеди ме чуха, не съм живяла напразно.
Гласът на момичето събуди Ксодор и Карторис. Синът ми се вгледа учудено в момичето, но то явно не виждаше никой освен мен. Освободих се меко от ръцете и ласките й.
— Хайде, Тувия — обърнах се към нея с успокояващ тон, — ти си преуморена от изживените опасности и лишения. Не забравяй, че аз съм съпругът на принцесата на Хелиум.
— Не забравям нищо, принце мой — каза момичето. — Не очаквам да ми говориш за любов, но нищо не може да ми попречи да те обичам. Никога не съм искала да взема мястото на Дея Торис. Моето най-голямо желание е да ти служа като робиня, принце мой. По-голяма чест не бих могла да очаквам, нито да жадувам по-голямо щастие!
Изпаднах в неловко положение, макар и да знаех марсианския обичай, допускащ мъжете да имат робини, които винаги могат да разчитат на рицарската им смелост и чест. Но за свои слуги винаги бих взимал само мъже.
— Ако аз някога се завърна на Хелиум, Тувия, ти ще дойдеш, но не като робиня, а като почтена гостенка. Там ще намериш красиви, млади благородници, които биха се изправили и срещу самата Ису само за да спечелят една твоя усмивка. Аз бих те омъжил за един от най-добрите между тях. Забрави глупавото си, породено от признателност увлечение, което твоята невинност погрешно взема за любов. Аз повече ценя приятелството ти, Тувия.
— Ти си мой господар и ще бъде така, както казваш — отговори тя с нотка на печал в гласа.
— Как попадна тук, Тувия? — попитах аз. — И къде е Тарс Таркас?
— Боя се, че великият Таркас е мъртъв — отвърна тя. — Той беше силен борец, но един отряд зелени хора от друго племе го победи. За последен път го видях ранен и окървавен, отнесен от враговете си към един изоставен град.
— Тогава не си съвсем сигурна, че е мъртъв. А къде се намира този град?
— Той е зад хълмовете. Корабът, с който ние избягахме от градината на терните, не се подчини на слабите ни познания по въздухоплаване и ние около два дни безцелно се носихме из въздуха. Изоставихме машината и се опитахме да стигнем пеша до най-близкия воден канал. Вчера минахме край тези хълмове и стигнахме до мъртвия град. Вървяхме към централната му част, когато от една улица към нас тръгна отряд зелени войници. Първо видяха Таркас, който ме прикриваше с тялото си. Той ме накара да вляза в една отворена врата, да се крия и при удобен случай да избягам. А ако е възможно, да тръгна по пътя за Хелиум. После ми каза: «Аз не мога да се спася, защото това са уорхуните на юга. Когато видят моя знак, чака ме битка до смърт.» Ах, принце, каква ужасна битка беше! Той смело отвръщаше на техните атаки, но след тежък едночасов бой, уморен и изтощен, той падна под устремния им напор. Когато го отнасяха, струваше ми се, че беше абсолютно неподвижен и безжизнен.
— Преди да тръгнем оттук, трябва да се уверим в думите ти — казах аз. — Не мога да оставя Тарс Таркас повече между уорхуните. Тази нощ ще вляза в града.
— И аз ще дойда с теб — каза Карторис.
— И аз — последва го Коодор.
— Никой няма да ме придружава, това е работа, която изисква хитрост и разум, а не сила. Само един човек може да успее там, където много хора биха предизвикали само нещастие. Ако ми потрябва вашата помощ, ще се върна.
Те не останаха доволни от решението ми, но и двамата бяха дисциплинирани войници, възприели безпрекословно моето ръководство. Слънцето почти се скриваше и не мина много време, когато тъмнината на Барзум ни погълна. Дадох някои важни наставления на мъжете, в случай че не се завърна, и тръгнах към града.
Когато преминах хълмовете, блестящите лъчи на близката луна ми откриха варварското величие на старинната столица. Градът беше построен върху леко вълнистите подножия на хълмовете, които в далечното минало са се спускали към морето. Тръгнах безшумно по празните улици.
Зелените хора, които използват тези градове, рядко заемат повече от няколко квартала в централната част. Движех се в сенките на стените. На пресечките внимателно се оглеждах, за да се уверя, че няма никой. Стигнах близо до площада. Наближавайки обитаваната част на града, чух ръмженето на тоатите и зитидарите, затворени в пустите дворове.