Боговете на вината

Майкъл Конъли Боговете на вината Мики Холър #5

На Чарли Хаунчел

Благодарности

Тази история оживя за първи път по време на разговор с Том Розенбърг и Гари Лукези, продуцентите на „Адвокатът с линкълна“. Авторът ще им е вечно благодарен. Той също така разчиташе и на помощта на много други в проучването и писането на тази книга. Сред тях са Ася Мучник, Бил Маси, Даниел Дали, Роджър Милс, Денис Войчеховски, Грег Кехоу, Терил Лий Ланкфорд, Линда Конъли, Алфейър Бърк, Рик Джаксън, Тим Марша, Джон Хутън, Джейн Дейвис, Хедър Рицо, Памела Маршал и Хенрик Бастин. Много, много благодарности на всички.

Част 1: Глори Дейс 13 ноември, вторник

1.

Приближих към свидетелската банка със сърдечна и предразполагаща усмивка. Това, разбира се, прикриваше истинското ми намерение да унищожа жената, седнала там и впила поглед в мен. Клеър Уелтън току-що бе посочила клиента ми като човека, накарал я насила под дулото на пистолет да слезе от нейния мерцедес Е60 на Бъдни вечер миналата година. Твърдеше, че след това я бутнал на земята, взел колата, чантата й и всички покупки от мола, които била натоварила на задната седалка. Както току-що бе казала на прокурора, който я разпитваше, той също така отнел усещането й за сигурност и самоувереност, макар че за тези по-лични кражби не бе обвинен.

— Добро утро, госпожо Уелтън.

— Добро утро.

Произнесе думите така, сякаш бяха синоним на „Моля, не ме наранявайте“. Но всички в съдебната зала знаеха, че работата ми днес е да я нараня и така да навредя и на обвинението срещу клиента ми Ленард Уотс. Уелтън беше над шейсет години, с вид на матрона. Не изглеждаше крехка, но се надявах да е. Бе домакиня от Бевърли Хилс, една от трите жертви на хулиганство и грабеж в предколедна престъпна поредица, довела до девет обвинения срещу Уотс. Полицията го бе нарекла Калника — як крадец, който преследваше набелязани в моловете жени, удряше колите им на знак „стоп“ в жилищни квартали и когато те слизаха да видят какви са щетите, им отнемаше превозните средства и принадлежностите под дулото на пистолет. След това залагаше всички вещи, прибираше пари в брой и захвърляше колите в автомобилни морги в Долината.

Всичко това се основаваше на показания, които уличаваха Ленард Уотс като виновник. Точно това правеше Клеър Уелтън толкова специален и ключов свидетел в процеса. Тя бе единствената от трите жертви, която посочи Уотс на съдебните заседатели и категорично заяви, че това е човекът, който я е нападнал. Тя бе седмият свидетел на обвинението за два дни, но що се отнасяше до мен — тя бе единственият свидетел. Най-важната от всички кегли. Ако я съборех под правилния ъгъл, всички останали щяха да се разлетят заедно с нея.

Трябваше да организирам удар, иначе съдебните заседатели, които наблюдаваха всичко, щяха да пратят Ленард Уотс в затвора за много дълго време.

Взех един лист и го занесох при свидетелската банка. Заявих, че това е първоначалният доклад за престъплението, написан от патрулиращ полицай, който пръв отговорил на повикването на Клеър Уелтън на 911, което тя направила от взет назаем телефон след обира. Листът вече беше част от веществените доказателства на щатското обвинение. След като поисках разрешение от съдията, го сложих на свидетелската банка. Уелтън се отдръпна. Бях сигурен, че повечето съдебни заседатели видяха това. Зададох първия си въпрос, докато се връщах към катедрата между прокурорската и адвокатската маса.

— Госпожо Уелтън, пред вас е първоначалният доклад от деня на нещастния инцидент, в който сте пострадали. Спомняте ли си дали разговаряхте с полицая, който дойде да ви помогне.

— Разбира се.

— И коректно сте му разказали какво се е случило?

— Да. Все още бях в стрес от…

— Но му казахте какво се е случило, за да може да пусне жалба срещу мъжа, който ви е обрал и е взел колата ви, така ли е?

— Да.

— Това полицай Корбин ли беше?

— Предполагам. Не помня името му, но така пише в доклада.

— Но си спомняте, че казахте на полицая какво се е случило, така ли?

— Да.

— И той записа накратко думите ви?

— Да, така направи.

— И дори ви помоли да прочетете написаното и да го подпишете?

— Да, но бях много разстроена.

— Това под обобщението на случая вашият подпис ли е?