— Какво? — каза Сиско.
— С какво се занимаваш? — попита тя. — Колко е опасно?
Сиско сви рамене и ме погледна.
— Взели сме предпазни мерки — казах аз. — Но… те са въоръжени.
— Винаги внимаваме — добави Сиско.
Вече разбирах откъде бе дошъл разгорещеният спор между мен и Лорна в колата. Тя се тревожеше за съпруга си, тревожеше се, че съдбата, която бе сполетяла Ърл Бригс, може да почука и на нейната врата.
33.
Сиско ми звънна в полунощ. Бях в леглото с Кендъл. Преди това се бях измъкнал през задната врата на дома си и пак бях взел такси, за да отида да се видя с нея. Хората на Мойя все още ме пазеха през нощта, но ги зарязвах, когато отивах да се видя с Кендъл, защото тя не бе съгласна да са край нея. Както обикновено, откакто бе започнал процесът, вечеряхме късно в суши бара, след като тя затвори студиото, а след това се върнахме в нейното жилище. Бях заспал дълбоко и сънувах автомобилни катастрофи, когато Сиско се обади. Трябваше ми малко време, за да осъзная къде съм и какво означава това обаждане.
— Записахме ги — каза Сиско.
— Кого по-точно?
— И двамата. Ланкфорд и Марко.
— Заедно, в един кадър?
— В един кадър.
— Добре. Направиха ли нещо?
— О, да. Влязоха.
— Имаш предвид — влязоха с взлом?
— Аха.
— Мамка му! И го имате това на запис?
— Имаме го, даже още нещо. Марко подхвърли в къщата наркотици. Хероин.
Направо останах без думи. За по-добро не можех и да мечтая.
— И това също го записахте?
— Да. Всичко. Искаш ли вече да махнем камерите?
Помислих малко, преди да отговоря.
— Не — казах накрая. — Искам да останат. Платихме на Стергос за две седмици. Нека всичко си стои на мястото. Никога не се знае.
— Сигурен ли си? Имаме ли пари за това?
— Да, сигурен съм. И не, нямаме пари.
— Е, не ти трябва да ядосваш тези момчета.
За малко да пусна шегичка как ядосваме индианците още откакто Колумб е пристигнал тук, но реших, че не е време да проявявам чувство за хумор.
— Ще измисля нещо.
— Добре.
— Ще се видим утре сутринта. Мога ли да видя нещо от записа?
— Да, ще го сваля на айпада на Лорна. Ще го гледаш по пътя към съда.
— Добре.
След като затворих, проверих съобщенията си, за да видя дали не съм получил нещо от дъщеря ми. Пращах й новини от процеса всяка вечер, казвах й как вървят нещата и какво се очаква на следващия ден. Бяха предимно лоши съобщения, докато не започна представянето на защитата. Сега аз владеех положението. Докато пътувах с таксито, й бях написал за точките, които отбелязах с Валенцуела и Фългони.
Но както обикновено нямаше отговор, нито какъвто и да е знак от нея. Оставих телефона на нощното шкафче и пак положих глава на възглавницата. Ръката на Кендъл се промъкна изотзад по гърдите ми.
— Кой беше?
— Сиско. Тази вечер е свършил добра работа.
— Браво на него.
— Не, браво на мен.
Тя ме притисна и усетих колко силна е станала след толкова години занимания с йога.
— Заспивай — каза ми.
— Не мисля, че ще мога — отвърнах.
Но се пробвах. Затворих очи и се опитах да не се върна в предишния сън, да се измъкна от него. Не го исках. Опитах да си представя как дъщеря ми язди черния кон с бялата ивица на носа. Във видението ми не носеше каска и косата й се вееше, докато конят препускаше в галоп през голото поле, обрасло с висока трева. Точно преди да се унеса осъзнах, че момичето е дъщеря ми, но от година по-рано, когато все още си говорехме и се виждахме през уикендите. Последната ми мисъл преди да се предам на изтощението и да заспя, бе дали тя завинаги ще остане застинала на тази възраст в сънищата ми. Или ще имам с нея и други преживявания, върху които да градя нови сънища.
След два часа телефонът иззвъня отново. Кендъл изсумтя, докато успея да го грабна от нощното шкафче. Вдигнах, без да поглеждам дисплея.
— Сега пък какво?
— Как какво? Как си позволяваш да се държиш така със сина ми в съдебната зала?
Не беше Сиско. Беше Слай Фългони старши.
— Слай? Виж сега, почакай…
Станах и излязох от стаята. Не исках повече да притеснявам Кендъл. Седнах на плота в кухнята и заговорих тихо.
— Слай, направих каквото бе необходимо за клиента ми и сега не му е времето да го обсъждаме. Факт е, че се справи, прекалено късно е и не ми се говори.