— Дори да е така, не иска да каже. Може просто да е нервна, че ще свидетелства пред съда.
Видях през рамото му как Лорна ми маха от вратата на залата. Съдията беше вече на катедрата си.
— Каквото и да е, най-добре да го преодолее бързо. Влиза след пет минути. Трябва да вървя.
Понечих да го заобиколя, но се сетих нещо и се върнах.
— Страхотна работа си свършил.
— Благодаря. Изгледа ли записа?
— Да, по пътя за насам. Какво точно сложи Марко в хладилника?
— Около сто грама хероин.
Подсвирнах, както обичайно го правеше Сиско.
— Махна го, нали?
— Да. Но какво да го правя? Ако го дам на индианците, ще го продадат или ще си го бият.
— Тогава не им го давай.
— Не го искам при мен.
Беше си дилема, но знаех, че не можем да се отървем от хероина. Можех да го използвам, като показвам видеото.
— Добре, аз ще го взема. Донеси го у дома тази вечер и ще го сложа в сейфа.
— Сигурен ли си, че искаш да поемеш този риск?
— Всичко ще свърши до няколко дни. Ще рискувам.
Потупах го по рамото и тръгнах към вратата на залата.
— Хей — извика той след мен.
Обърнах се.
— Видя ли как се държи Ланкфорд на записа?
Кимнах.
— Да. Изглежда, получава нареждания от Марко.
— Точно така. Марко е началникът.
— Именно.
35.
Защитната стратегия беше проста — да очертае пътека, която щеше да отведе съдебните заседатели до Джеймс Марко и до категоричния извод, че той е престъпен агент, напълно корумпиран и готов да убива, за да прикрие деянията си. Трина Рафърти беше една от стъпките в тази посока и я бях призовал като мой първи свидетел във вторник. Тя бе познавала Глория Дейтън и двете заедно бяха попаднали под влиянието и контрола на Марко.
Въпреки консервативното облекло истинската природа на Трина ясно си личеше. Русата коса на клечки и празният поглед, пиърсингът на носа и татуираните около китките й гривни. Те може да се видят и у порядъчни жени, но всички накуп, заедно с поведението й, не оставяха никакво съмнение каква е, докато вървеше към свидетелската банка. Докато се заклеваше, си спомних, че някога Кендъл, Трина и Глория са се разменяли, защото са си приличали. Вече не. В момента нямаше дори слаба прилика между Кендъл и Трина. Само като погледнех Трина, си представях как е могла да свърши Кендъл.
Трина се закле и без да се бавя, аз потвърдих това, което вече беше очевидно за съдебните заседатели.
— Трина, ти използваш и професионален псевдоним, нали?
— Да.
— Би ли го споделила със съдебните заседатели?
— Трина Трикс.
Тя се усмихна лукаво.
— И каква е професията, заради която го използваш.
— Компаньонка съм.
— Искаш да кажеш, че правиш секс за пари, нали така?
— Да, точно така.
— И откога упражняваш тази професия?
— С прекъсвания от дванайсет години.
— Познаваше ли друга компаньонка, Глория Дейтън, която е използвала също така имената Глори Дейс и Жизел Далинджър?
— Да, познавах Глори Дейс.
— И кога е било това?
— Мисля, че се запознахме преди десет години. Имахме един и същ телефонен диспечер.
— Имахте ли някакви професионални уговорки?
— Разменяхме се, ако това имате предвид. Бяхме три момичета, които си поемахме ангажиментите. Ако някоя от нас беше заета с клиент или графикът й беше пълен и се получеше обаждане за нея, тогава го поемаше една от другите две. И понякога, ако клиент поискаше две или дори три момичета, работехме заедно.
Кимнах и млъкнах за кратко. Това последното досега не бе споменавано и ме разсея, тъй като третото момиче, което все още не бе назовано по име, беше Кендъл Робъртс.
— Господин Холър? — подкани ме съдията. — Може ли да продължим?
— Да, Ваша Чест. Госпожице Рафърти, контактувахте ли с хора от правораздаването по онова време?
— Ами арестувана съм няколко пъти. Всъщност три пъти.
— А арестувана ли сте от Агенцията за борба с наркотиците?
— Не, само от лосанджелиската полиция и шерифа.
— Значи никога не сте задържана от агент на име Джеймс Марко, който работи за Агенцията за борба с наркотиците?