Междувременно съдбата и местонахождението на Джеймс Марко официално са неизвестни. В онзи ден през юни той се възползва от объркването и тревогата и се измъкна от сградата на съда веднага след самоубийството на Ланкфорд. Оттогава никой не го е виждал и ликът му украсява обявите за издирвани лица в същата сграда на федералното правителство, в която той някога работеше. Той е обект на много разследвания на ФБР и на Агенцията за борба с наркотиците. Според неназовани източници, цитирани в публикациите на „Таймс“, престъпленията и корупцията в Отдела за противодействие на картелите, който той бе ръководил повече от десетилетие, са достигнали огромни размери и следващата година по тях ще започне изслушване пред съдебни заседатели, назначени от федерален съд. Неназованите източници също така казват, че Марко е работел за една от страните в дълга война вътре в картела Синалоа и действал от нейно име в Южна Калифорния. Дори се предполага, че усилията да се вкара Хектор Мойя в затвора до живот са следствие на заповед от босовете на Марко в Мексико. Според „Таймс“ едно от нещата, които ще проверява федералният съд, е връзка между Марко и една адвокатка, представляваща Патрик Сюъл, обвинения в нападението на Андре в транспортния център на съдебната палата.
В момента полицията издирва Марко в Южно Мексико, където се смята, че е избягал с помощта на лидери на картела, които отдавна са му плащали. Но съм сигурен, че никога няма да го намерят. Нали Хектор Мойя ми каза, че враговете му изчезвали така, че да не бъдат открити никога. Преди две седмици получих имейл от непознат адрес, озаглавен просто Saludos Del Fuego — „Поздрави от Дел Фуего“. Отворих го и намерих клипче, нищо друго. Беше дълго само петнайсет секунди, но можеше да ти вдъхне ужас за цял живот. В него се виждаше мъж, обесен на дърво. Очевидно беше мъртъв, лицето му бе смачкано от бой, подпухнало и кърваво, кожата и дрехите му на места бяха обгорени до черно.
Убеден съм, че този мъж е Марко. Препратих видеото на полицаите, които го издирваха. След като автентичността му бъде потвърдена, очаквам да излезе официално съобщение, че Марко се смята за мъртъв, макар да не е вероятно тялото му някога да бъде намерено. Изтрих клипчето от компютъра си, но никога няма да мога да го изтрия от паметта си. Не се и съмнявам, че е от Мойя и че той иска да знам какво се е случило с Марко. Когато си мисля за корумпирания агент, се сещам за онази вечер през юни в заседателната зала, когато бях заобиколен от екипа си и вдигнах наздравица с пожеланието да възтържествува справедливост за Глория Дейтън и Ърл Бригс. Някои форми на справедливостта могат да са ужасни. Но в този случай тя възтържествува както трябва.
Официално убийството на Глория Дейтън остава неразкрито, защото никой не е осъден за него, нито някога ще бъде. Паметта за нея живее в градското съзнание и тя зае своето място в пантеона на прочутите жертви.
Междувременно не бе обърнато такова внимание на Ърл Бригс. Неговият случай все още се разследва. Но аз тъжа за него повече, отколкото за Глория или някой друг. Често си мисля за всички километри, които сме изминали заедно, за разстоянията, които пропътувахме по земята и през живота.
Всеки има свои съдебни заседатели, гласове, които носи вътре в себе си. Ърл Бригс е един от моите, Глория Дейтън също. Те са там заедно с Кейти и Санди, майка ми, баща ми, а скоро и Адвоката ще се присъедини към тях. Тези, които съм обичал, и тези, които съм наранил. Тези, които ме благославят, и тези, които населяват кошмарите ми. Всеки ден те са близо до мен. Всеки ден се изправям в съдебната зала пред тях и защитавам тезата си.