— А си мислех, че „Бийтълс“ са се разпаднали — казах.
— Разпаднали са се — отвърна Лорна. — И ни обещаха, че няма да има репетиции сутрин.
Чу се още един акорд, а след това зазвучаха импровизации. Някой заби на барабаните, а от чинелите за малко да ми паднат пломбите.
— Сигурно се шегувате — казах аз. — Тези момчета не трябва ли още да си отспиват махмурлука? На мен ми се ще да съм още в леглото.
— Ще се кача — предложи Лорна. — Наистина се ядосах.
— Не. Сиско, ти се качи. Вече знаеш какво се е случило. Искам Лорна да го чуе, пък и ти можеш да постигнеш по-добър резултат горе.
— Веднага.
Сиско излезе, за да отиде на горния етаж. Това бе един от онези редки моменти, в които се радвах, че е дошъл на работа само по тениска, излагайки на показ впечатляващите си бицепси и страховити татуировки. Тениската имаше надпис в чест на 110-ата годишнина на „Харли Дейвидсън“. Смятах, че това ще му помогне да предаде посланието по-ясно.
Под ритъма на барабаните започнах да разказвам. Първо осведомих всички за призовката, която Валенцуела ми бе донесъл предната сутрин, и продължих със случките от деня. Бях по средата, когато отгоре се чу ужасен трясък и Сиско сложи край на репетицията на групата. Завърших с разказ за вечерната среща с Трина Трикс и предположението, че ме следят, подсказано от обаждането на Фългони от затвора.
Никой не ме прекъсна, за да зададе въпрос, макар Дженифър да си записа някои неща. Не знаех дали мълчанието им се дължи на ранния час, на предполагаемата заплаха, че всички сме под наблюдение, или на уменията ми да разказвам увлекателно. Съществуваше и възможността да съм загубил вниманието на всички някъде по завоите на заплетената история.
Сиско се върна непокътнат, седна и ми кимна. Проблемът беше решен.
Обърнах се към останалите.
— Въпроси?
Дженифър вдигна писалката си, сякаш беше в училище, и каза:
— Всъщност имам няколко. Първо, каза, че Силвестър Фългони старши ти се е обадил от затвора във Викторвил в два през нощта. Как е възможно? Не мисля, че дават на затворниците достъп до…
— Не дават — прекъснах я. — Номерът беше скрит, но съм сигурен, че е от мобилен телефон. Вкаран тайно от някой надзирател.
— Може ли да се проследи?
— Не и ако е еднодневка.
— Еднодневка?
— Телефон за еднократна употреба. Купува се без регистрация на име. Вижте, отклоняваме се от темата. Достатъчно е да се каже, че Фългони ми се обади от затвора, където някой очевидно се е свързал с него, за да го информира, че в този момент разговарям с главната му свидетелка Трина Трикс. Това е важното. Не че Слай Фългони е имал телефон там, а че е знаел какво правим. Какъв е следващият ти въпрос?
Тя си прегледа записките, преди да го зададе.
— Ами до вчера имахме два отделни сюжета. Случаят с Ла Кос и другото нещо с Мойя, което си мислехме, че няма нищо общо с първото, но може да се окаже полезно и да го използваме като димна завеса в процеса срещу Ла Кос. А сега, ако правилно съм разбрала, говорим, че тези два сюжета са свързани.
Кимнах.
— Да, точно това казвам. Вече е един случай. Връзката очевидно е Глория Дейтън. А ключът е Ланкфорд. Той е следил Глория вечерта, когато е била убита.
— Значи Ла Кос е бил накиснат — каза Ърл.
Кимнах отново.
— Точно така.
— И това не е просто димна завеса — каза Дженифър. — Поемаме случая и го разчепкваме.
— Отново вярно.
Огледах се. Три от стените на заседателната зала бяха от стъкло. Но едната бе направена от стари чикагски тухли.
— Лорна, трябва ни дъска за писане за тази стена. Ще ми се да начертаем схемата. Така ще е по-лесно.
— Ще намеря — обеща Лорна.
— И сменете ключалките. Искам и две камери. Една на вратата и една в тази стая. Когато започне процесът, това ще е щабквартирата и искам мястото да е сигурно.
— Мога да сложа някой мой човек да пази постоянно — каза Сиско. — Може би си струва.
— И откъде да му платим? — попита Лорна.
— Изчакай с пазачите, Сиско — казах аз. — Може би като започне процесът. Засега само ще сменим ключалките и ще сложим камери.
Наведох се и опрях лакти на масата.
— Вече всичко е един случай — обясних. — Затова трябва да го разглобим и да огледаме всички парчета. Преди осем години съм бил манипулиран. Водех дело и предприемах ходове, които смятах, че съм измислил сам. Но не е било така. Няма да позволя това да се повтори.