Выбрать главу

— Какво искаш? — попитах пак.

— Искам да ти помогна да не се издъниш грандиозно.

— И как точно да се издъня?

Марко продължи, сякаш не бе чул въпроса.

— Знаеш ли думата sicario, адвокате?

Каза я с акцент като латинос. Погледнах през прозореца, след това отново към него.

— Мисля, че съм я чувал.

— Няма точен английски превод, но така наричат убийците на наркокартелите в Мексико. Sicarios.

— Благодаря за урока.

— Там законите за различни от нашите. Знаеш ли, че нямат нито един член в наказателния кодекс, който позволява тийнейджър да бъде съден като възрастен? Без значение какво са извършили, никакви обвинения не могат да им бъдат повдигнати преди да навършат осемнайсет.

— Добре е да го знам, ако пак ходя в Мексико, Марко, но аз практикувам тук, в Калифорния.

— Съответно картелите наемат и обучават тийнейджъри като sicarios. Ако ги хванат и осъдят, излежават година, може би две, на осемнайсет излизат и са готови да се върнат на работа. Разбираш ли?

— Разбирам, че това е истинска трагедия. Няма начин тези момчета да излизат от затвора превъзпитани, това е сигурно.

Марко не реагира на саркастичната ми забележка.

— На шестнайсет Хектор Аранд Мойя е признал в съдебна зала в Кулякан в щат Синалоа, че е изтезавал и убил седем души, докато навърши петнайсет. Две от тях жени. Трима е обесил в едно мазе, а четирима е запалил живи. Изнасилил е и двете жени и е нарязал всички трупове на парчета, с които е хранил койотите в планината.

— И това какво общо има с мен?

— Направил е всичко това по заповед на картела. Отгледан е от картела. И когато на осемнайсет излиза от панделата, се връща там. Дотогава, разбира се, има прякор. Наричат го Ел Фуего, тъй като пали хората.

Погледнах си нетърпеливо часовника.

— Интересна история, но защо ми я разказваш, Марко? Ами ти? Ами…

— Това е човекът, когото с Фългони се опитвате да освободите. Ел Фуего.

Поклатих глава.

— Не знам за какво говориш. Единственият човек, когото се опитвам да освободя, е Андре ла Кос. Той в момента е в затвора, обвинен в убийство, което не е извършил. Но ще ти кажа нещо за Хектор Мойя. Ако искаш да пратиш някой негодник в пандиза до живот, най-напред го съди честно. Недей да…

Млъкнах и разперих ръце. Достатъчно.

— Слизай от колата ми веднага — казах тихо. — Ако имам нужда да говоря с теб, ще го направя в съда.

— Това е война, Холър, и трябва да избереш на чия страна си. Трябва да се направят жертви…

— О, сега ти ми говориш за избор? Ами Глория Дейтън? Тя избор ли беше? Или жертва? Да ти го начукам, Марко. Има правила, закони. А сега се махай от колата ми.

Пет секунди се гледахме в очите. Марко мигна пръв. Отвори вратата и слезе бавно от колата. След това се наведе и пак ме погледна.

— Дженифър Арънсън.

Разперих ръце, сякаш го чаках да каже каквото има да казва.

— Кой?

Той се усмихна.

— Просто й кажи, че ако иска да знае нещо за мен, да дойде да се видим. Когато поиска. Няма нужда да се върти около съда, да взима дела, да шепти въпроси. Тук съм. Винаги.

Затвори вратата и си тръгна. Гледах го как върви по тротоара и завива зад ъгъла. Не влезе в кантората на Фългони, макар да бе казал, че е бил в района заради него и се е натъкнал на мен.

Ърл се върна зад волана.

— Добре ли си, шефе?

— Добре съм. Да вървим.

Той запали колата. Гневът и усещането ми за уязвимост ме победиха и си го изкарах на Ърл.

— Как, по дяволите, се озова този тип в колата?

— Приближи се и почука на прозореца. Показа ми значката си и ми каза да отключа задната врата. Помислих си, че ще ми пусне куршум в тила.

— Страхотно! И ти му позволи да се качи?

— Нищо не можех да направя, шефе. Той ме предупреди да не мърдам. Какво ти каза?

— Купчина измислици и глупости. Да вървим.

— Къде?

— Не знам. Карай към нас. Засега.

Веднага се обадих на Дженифър. Не исках да я плаша, но беше ясно, че Марко знае за опитите й да събере информация за него и да провери и другите дела, в които е замесен.

Обаждането ми бе пренасочено към гласова поща. Докато слушах записания глас, се чудех дали да й кажа всичко, или просто да помоля да ми се обади. Реших, че ще е най-добре и може би най-сигурно да й оставя съобщение, за да получи информацията веднага щом си включи телефона.