— Имаш предвид, че язди коне?
— Да, обездка. Ходи в конната база в Бърбанк.
Наложи се да млъкна. Чувствах се засрамен, че знам толкова малко за това, което се случва в живота на дъщеря ми. Нямаше значение, че бях изолиран не по свой избор. Аз й бях баща и вината беше моя.
— Слушай, Майкъл, щях да ти го кажа в по-добро време, но може и сега, за да съм сигурна, че си получил съобщението. Приех нова работа и това лято ще се преместим в окръг Вентура.
Вторият удар при комбинация от два винаги е по-силен. Така стана и сега.
— Кога се случи това? Каква работа?
— Отговорих вчера. Давам едномесечно предизвестие за напускане, след това ще си взема един месец отпуск, за да си намеря жилище и да подготвя всичко. Хейли ще довърши учебната година тук. След това се местим.
Вентура беше следващият окръг на юг по крайбрежието. В зависимост от това къде точно се преместят, Маги и дъщеря ми щяха да са на час до час и половина път оттук. Дори в рамките на Лос Анджелис понякога се пътува по-дълго заради задръстванията. Но от друга страна можеха да се местят и в Германия.
— Каква работа си приела?
— В прокуратурата във Вентура. Започвам в отдела за борба с компютърните престъпления. И ще се върна в съда.
И разбира се, всичко беше по моя вина. Загубата ми на изборите се отрази и на нейната кариера в лосанджелиската прокуратура. Въпреки че се славеше като институцията, която въздава еднаква справедливост за всички, това място беше една от повлияните от политиката бюрокрации в окръга. Маги Макфърсън ме бе подкрепила на изборите. И когато аз загубих, загуби и тя. Веднага щом Деймън Кенеди пое юздите, я преместиха в друг отдел, в който не трябваше да влиза в съдебна зала. Тя само приемаше нови случаи и жалби, за които после други прокурори щяха да се борят в съда. В известен смисъл извади късмет. Можеше да е и по-лошо. Един прокурор, който ме представи на предизборен митинг, докато още водех в предвижданията, накрая бе преместен в затвора в Антилоуп Вали.
И той като Маги напусна. Разбирах я защо иска да го направи. Също така разбирах, че няма да може да прекоси границата и да стане адвокат, нито да приеме пост в някоя фирма и да се занимава с корпоративно право. Тя си беше роден прокурор и нямаше избор какво да работи, а само къде да го работи. В този смисъл знаех, че трябва да съм доволен, че се мести в съседния окръг, а не в Сан Франциско, Оукланд или Сан Диего.
— Е, къде ще търсиш жилище?
— Ами работата ми е в град Вентура, така че там или някъде наблизо. Щеше ми се да видя как стоят нещата в Оджай, но там може да е прекалено скъпо. Мисля си, че Хейли ще се приспособи много бързо с ездата.
Оджай беше модерно екоселище в една долина в северната част на окръга. Някога, още преди да се роди дъщеря ни, с Маги ходехме там пред уикендите. Даже беше възможно да сме заченали Хейли точно на това място.
— Значи… ездата не е временно увлечение.
— Може и да е. Никога не се знае. Но засега е много ентусиазирана. Взехме кон под наем за половин година. С опция да го купим.
Поклатих глава. Това беше болезнено. Остави бившата ми жена, но Хейли не ми бе казала нищо.
— Съжалявам — каза Маги. — Знам, че ти е трудно. Искам да знаеш, че не я насърчавам. Без значение какво става между нас, смятам, че тя трябва да общува с баща си. Наистина го мисля и точно това й казвам.
— Оценявам го.
Не знаех какво друго да кажа. Станах от камъка. Исках да се махна оттук и да се прибера.
— Може ли да те помоля за услуга? — попитах.
— Каква?
Давах си сметка, че импровизирам, че се хвърлям с наполовина оформена идея, която ми хрумна в тъгата и от желание да спечеля пак някак си дъщеря си.
— Наближава един процес — казах. — Искам тя да дойде.
— Говориш за сводника, който представляваш? Майкъл, не, не искам да става свидетел на това. Освен това е на училище.
— Той е невинен.
— Наистина ли? Да не се опитваш да ме манипулираш като съдебните заседатели?