— Ясно.
— Е, Хектор е един от тях. Дойде при мен, каза ми, че държавата не е играла честно с него и че иска да знае какво още може да се направи. Работата е там, че никой не му е повярвал. Собствените му адвокати не са му повярвали и доколкото знам дори не са пратили детектив да проучи случая.
— Говориш за подхвърленото от Агенцията за борба с наркотиците оръжие в стаята му, за да се увеличи присъдата му?
— Да, и то да се увеличи така, че да го затворят до живот. Не говоря за прашеца в стаята. За това той признава без проблем. Но каза, че пистолетът не е бил негов, и се оказва, че го твърди още от първия ден, но никой не иска да го чуе. Е, аз го чух. Искам да кажа — какво друго ми остава тук, освен да изслушвам хората.
— Ясно.
— И така се започна. Синът ми подаде жалбата и ето ни тук.
— Нека се върнем преди младият Слай да подаде жалбата за лично изслушване пред съда за отмяна на присъдата. Да се върнем към миналата година. Виж, опитвам се да си наредя пъзела. Мойя ти е казал, че оръжието е било подхвърлено. А каза ли ти, че го е подхвърлила Глория Дейтън?
— Не, каза, че са го направили ченгетата. Арестуван е от лосанджелиската полиция след като ти си сключил сделка с прокуратурата. Забрави ли? Само че той не е знаел години наред за тази сделка — докато аз не му казах. Всичко, което е знаел по онова време, е, че лосанджелиски полицаи влетяват през вратата му със заповед за арест на беглец от закона. Намират кокаина в бюрото и огнестрелното оръжие под матрака. Онази щуротия за беглец от закона е за да няма съдебни заседатели. Тя е нищо в сравнение с доказателствата, които вече са натрупали. Намират в стаята около петдесет грама кокаин и оръжието. И след това идват федералните и напомпват случая, а процесът отива във федерален съд, където раздават награди за цялостно творчество. Удобно, а?
— Да, всичко това го знам. Говоря ти за оръжието. Опитвам се да разбера как си стигнал от неговия разказ до Глория Дейтън. В жалбата се казва, че Глория е подхвърлила оръжието.
— Много просто. Зададох правилните въпроси, след това отстъпих две крачки и видях голямата картина. И това се случи след като повярвах на Хектор Мойя. Както вече ти казах, никой преди не му бе повярвал. Но той дойде при мен и каза: да, кокаинът в стаята беше мой и ще лежа за него. Но не и пистолетът. Запитах се — защо ще отрича едното, а ще потвърждава за другото, освен ако не казва истината?
Можех да измисля няколко причини някой да постъпи точно по този начин — да излъже за едно, а да каже истината за друго — но реших засега да си ги запазя за себе си.
— Е? Глория?
— Да, Глория. Ами Хектор каза, че оръжието е подхвърлено. Някога работех по дело с утежняващи вината обстоятелства — притежание на оръжие. Същата работа, само че Агенцията за борба с наркотиците се занимаваше със случая от самото начало. Без местни ченгета. Агентите арестували моя човек, като го примамили с фалшиво предложение за сделка. Той ми се кълнеше, че е не носил оръжие, когато отишъл да сключва сделката. Отначало не му вярвах — кой ще отиде да купува кило кокаин с двайсет и пет бона в куфарче и няма да си носи пистолет? Но след това се поразрових.
— И си доказал, че оръжието е подхвърлено, за да се увеличи присъдата?
Фългони се намръщи и поклати глава.
— Всъщност така и не успях да го докажа. И моят човек получи тежка присъда. Но отделът, който бе извършил ареста, се казваше Междуведомствен отдел за борба с картелите или нещо подобно. Беше под шапката на Агенцията за борба с наркотиците и се ръководеше от агент Джими Марко. Същият, който е напомпал делото на Мойя. Та когато името му изскочи, си казах, че тук има нещо. За втори път го виждах в подобен случай. Казах си, че няма дим без огън.
Мислих дълго, опитвах се да подредя парчетата и да проумея ходовете на Фългони.
— Видял си името на Марко, но той се включва чак след ареста, чак след като местните ченгета са намерили кокаина и оръжието — обобщих аз. — Ако Марко е стоял зад всичко това, е трябвало да разбереш как пистолетът се е озовал там, за да може да бъде намерен при ареста.
Фългони кимна.
— Точно така. Затова отидох при Хектор и му казах, че оръжието не е подхвърлено от местните ченгета. Ами ако вече е било под матрака, оставено там по-рано от някой друг? Питах го кой е идвал при него от настаняването му в хотела до ареста. Това са четири дни. Накарах го да направи списък с имената на хората, които са го посещавали в стаята през това време.