— Излетял е навън — каза спасителят. — Лежи ей там. Изглежда зле. Мисля, че… Е, санитарите ще кажат. Обадих се на 911 и те идват насам.
Погледна ме и кимна.
— Благодаря — казах.
— Нека ви помогна да излезете. Това може да се подпали всеки миг.
Чак когато изпълзях навън и се изправих с мъка, прегърнал своя спасител, видях Ърл да лежи по корем на склона над линкълна. По бетона от лицето и шията му се стичаше гъста струя кръв.
— Извадили сте късмет — каза мъжът.
— Да, аз съм си късметлия — отвърнах.
Свалих ръката си от раменете му, приведох се и пропълзях нагоре до Ърл. Веднага разбрах, че е мъртъв. Сигурно бе изхвърчал и след това колата се беше търколила върху него. Черепът му беше счупен и лицето му беше смазано и страшно за гледане.
Седнах на бетона до него и извърнах очи. Видях спасителя ми да се взира в мен, на лицето му бе изписан ужас. Знаех, че носът ми е счупен и че покрай устата ми се стича кръв. Предположих, че и аз съм страшен за гледане.
— Видяхте ли какво се случи? — попитах.
— Да, видях. Беше червен камион. Удари ви все едно ви нямаше и след това продължи напред.
Кимнах и сведох поглед. Видях протегнатата ръка на Ърл с дланта надолу върху бетона. Сложих своята върху нея и казах:
— Съжалявам, Ърл.
Част 3: Мъжът с шапката
17 юни, понеделник
29.
На прокуратурата й трябваха осем дни, за да изложи обвинение срещу Андре ла Кос, като стратегически приключи в петък, за да може съдебните заседатели да имат цял уикенд да обмислят случая, преди да чуят и една дума от защитата. Прокурор Бил Форсайт направи семпла презентация, нищо лъскаво, нищо прекалено. Методично изгради тезата си около видеозаписа с разговора с обвиняемия, като се опита да го свърже с физическите улики от местопрестъплението. На записа Ла Кос казваше, че е хванал Глория Дейтън за гушата по време на спора им. Форсайт веднага след това спомена, че според съдебния лекар подезичната кост на жертвата е счупена. Тази връзка беше в основата на обвинението и всички други доводи тръгваха от нея като кръгове около хвърлен в езеро камък.
Да, съдия Легоу допусна проклетия видеозапис като доказателство и в деня преди да започне подборът на съдебните заседатели отхвърли молбата ми той да бъде оттеглен с единствения коментар, че защитата не е успяла да докаже, че полицаите са използвали принуждение или са действали недобросъвестно по време на разговора. Решението й не беше неочаквано и аз предпочетох да го погледна откъм добрата му страна: вече имах първото солидно основание за обжалване, ако присъдата се окажеше не в полза на клиента ми.
Чрез видеозаписа Форсайт даде на съдебните заседатели мотив и възможност, като използва собствените думи на обвиняемия. В многото процеси, на които се бях явявал през почти двайсет и пет годишната си адвокатска практика, се бях убедил, че най-трудно се премахват щетите, предизвикани от собствените думи на обвиняемите. Такъв беше и този случай. Съдебните заседатели винаги искат да чуят обвиняемия, независимо дали на живо в съда, или на запис — видео или аудио. През инстинктивното тълкуване на гласа и личността формираме преценката си за другите. Нищо не е по-силно от това. Нито пръстови отпечатъци, ДНК проби, показания на очевидци. Форсайт запрати само един фалцов удар срещу мен, но той беше добър. Последният му свидетел беше друг клиент на Ла Кос, който той бе менажирал и обслужвал по интернет. Прокурорът твърдеше, че той се е свързал с него предния ден, чак след като разбрал за процеса от вестника. Протестирах срещу това да му бъде позволено да свидетелства, като обвиних прокуратурата в протакане, но без резултат. Легоу каза, че показания за предишни престъпни деяния са допустими, и позволи на Форсайт да го призове.
Брайън Гудрич — Бранди беше дребен, не по-висок от метър и шейсет. Носеше тесни избелени дънки и лавандулова тениска. Заяви, че е травестит, който работил като ескорт и бил менажиран от Андре ла Кос. Каза, че Андре веднъж го душил, докато не изпаднал в безсъзнание, защото го заподозрял, че крие пари от него. Когато Гудрич се свестил, бил вързан с белезници за кол, който тръгвал от пода и стигал до тавана на всекидневната му, и гледал безпомощно как Ла Кос претърсва дома му за липсващия кеш. Бранди вкара обичайния драматизъм — просълзен разказ как се е страхувал за живота си и е извадил късмет, че е останал жив.