Първият съдебен заседател, чийто поглед срещнах, беше номер 4. Малъри Гладуел, на двайсет и осем години, редактор в киностудио. Работата й бе да анализира сценарии и да преценява дали стават за откупване и реализация. Още щом я видях по време на процедурите по подбора, разбрах, че я искам за съдебен заседател. Трябваха ми познанията й в разказването на истории и логиката. Исках заседателите накрая да предпочетат моята теза пред тази на Форсайт и инстинктите ми подсказваха, че Малъри Гладуел би могла да е тази, която да ги поведе натам.
По време на представянето на обвинението през цялото време не свалях очи от Малъри. Наблюдавах всички съдебни заседатели, опитвах се да разчета израженията им, да разбера кои показания и доказателства им правят най-силно впечатление, към какво са скептични, какво ги ядосва и т.н. Но за мен Малъри беше алфата. Предполагах, че уменията й да разбива сюжетите на съставните им части биха я направили важен глас, ако не и най-важният, при обсъждането на присъдата. Тя можеше да стане моя Хамелински ловец на плъхове, затова бе първата, която погледнах в очите; щеше да бъде и последната. Исках да я спечеля за каузата на защитата.
Фактът, че тя също ме погледна в очите и не извърна поглед, беше ясен сигнал, че инстинктите не са ме излъгали.
— Госпожи и господа — започнах, — не мисля, че тук се нуждаем от въведение. Процесът вече започна и съм сигурен, че всички знаем кой кой е. Затова ще бъда съвсем кратък, за да се захванем с най-важното по делото. С истината за това какво се е случило с Глория Дейтън.
Докато говорех, несъзнателно пристъпих две крачки напред, разперих ръце и ги сложих върху преградата, която ме отделяше от съдебните заседатели. Наведох се напред и се опитах да превърна общуването между един мъж и дванайсет непознати в толкова интимен акт, колкото срещата със свещеник или равин. Исках всеки един от тях да си мисли, че говоря само на него.
— Знаете, че адвокатите си имат жаргон за всичко, включително и за съдебните заседатели. Наричаме ви богове на вината. И не от неуважение към религията ви. А защото вие сте точно това. Боговете на вината. Седите тук и решавате кой е виновен и кой не. Кой да бъде пуснат на свобода и кой не. Това е възвишено, но и тежко бреме. За да вземете такова трудно решение, трябва да знаете всички факти. Трябва да имате цялата истинска история. Трябва и да получите и правилното й тълкуване.
Погледнах право към Малъри Гладуел. Вдигнах ръце от преградата и отстъпих назад, за да обхвана всичките дванайсет души и двете резерви. Докато говорех, небрежно се преместих надясно, за да може повечето съдебни заседатели да ме виждат вляво.
— Моля ви през следващите няколко дни или седмица да обърнете сериозно внимание на тезата на защитата. Досега чухте само едната страна на историята.
Предстои ви да чуете и другата. Ще видите, че в този случай имаме две жертви. Глория Дейтън, разбира се, е едната. Но същото важи и за Андре ла Кос. Също като Глория той е манипулиран и използван. Тя е убита, а Андре е накиснат да поеме вината.
Направих съвсем кратка, но многозначителна пауза.
— Реалистично погледнато, моята задача е да посея семената на съмнението в умовете ви. Ако имате разумни съмнения относно вината на Андре, то вашата работа е да го обявите за невинен. Но през следващите няколко дни аз ще отида отвъд тази задача и вие ще ме придружите в това пътуване. Ще разберете, че Андре е напълно невинен. И също така ще научите кой всъщност е извършил това ужасно престъпление.
Млъкнах, но очите ми продължиха да шарят по съдебните заседатели. Вече ги владеех. Знаех го.
— А сега, преди да приключа, нека ви кажа нещо, което съм сигурен, че ви е притеснявало през цялото време, докато обвинението излагаше тезата си. Това е начинът, по който господин Ла Кос си изкарва прехраната. Честно казано, и мен ме притеснява. Всъщност той е интернет сводник. И аз като мнозина от вас съм родител и се чувствам дълбоко разтревожен, когато някой печели от сексуалната експлоатация на млади жени и мъже. Но присъдата, която трябва да произнесете в този случай, не бива да бъде повлияна от начина, по който Андре ла Кос се издържа. Не можете да го обвините в убийство само защото е такъв, какъвто е. Моля ви да помислите за жертвата Глория Дейтън и да се запитате дали е заслужавала да бъде убита само защото е проститутка? Отговорът, разбира се, е не, както и отговорът на въпроса: трябва ли Андре ла Кос да бъде осъден за убийство просто защото е сводник?