През следващите двайсет и пет минути пътувахме в мълчание. По броя на паркираните зад сградата на „Санта Моника“ коли, сред които имаше и няколко изпочупени вана, можех да кажа, че събранието ни ще има музикален съпровод. Според правилата на сградата групите имаха право да репетират след 4 следобед.
Продължихме да мълчим, докато се возехме в товарния асансьор. Обувките ни нервно потропваха по дървения под. Звукът отекваше и в празното помещение, докато вървяхме към заседателната зала.
Вътре беше само Дженифър Арънсън. Спомних си, че Сиско бе казал, че има някаква работа преди това.
— Е, как мина? — попита Арънсън.
— Доста добре. Играта тръгна. Дори успях да предложа на Форсайт да остави Ланкфорд да прегледа новия списък със свидетели.
— Имам предвид процеса. Как беше Фългони?
Погледнах Лорна, вече наясно със симпатиите й към Слай младши.
— Свърши си работата.
— Приключихме ли с него?
— Да, поне засега.
Дженифър бе направила новия списък със свидетели, като се бе погрижила всяко добавено име да има някаква връзка с процеса, така че да можем да обосновем присъствието му. С изключение на едно.
— Форсайт възрази категорично, че съдията му е дала време само до утре сутринта, за да отговори. Затова ми трябваш там, тъй като знаеш имената по-добре от мен. Свободна ли си сутринта?
— Да. Аз ли ще отговарям, или само ще ти шепна?
— Ти ще отговаряш.
При мисълта, че ще застане срещу Форсайт в съда, тя се оживи.
— Ами ако той спомене Стратън Стергос?
Помислих малко, преди да отговоря. Чувах как някой свири рифове на електрическа китара някъде из сградата.
— Първо, няма „ако“. Стергос ще бъде споменат. Когато това стане, започваш да отговаряш, след това поглеждаш леко към мен, сякаш ме питаш дали не казваш прекалено много. И аз се намесвам и поемам оттам нататък.
Новият списък със свидетели, който бях предал, бе внимателно премислена част от стратегията ни. Всяко име, което бяхме добавили, имаше поне минимална връзка със случая „Глория Дейтън“. Можехме лесно да обосновем нуждата лицето да свидетелства. Истината беше, че можехме да призовем много малко от тези лица в залата. Повечето бяха добавени в списъка, за да прикрием едно-единствено име: Стратън Стергос.
Стергос не беше нито директно, нито индиректно свързан с Дейтън. През последните двайсет години обаче той бе живял в Глендейл срещу къща, в която през 2003 година били убити двама наркодилъри. Смятах, че именно при разследването на тези убийства е бил сключен нечестив съюз между тогавашния детектив от полицията Лий Ланкфорд и агента от Агенцията за борба с наркотиците Джеймс Марко. Имах нужда да изтръгна този съюз из корен и да намеря начин да го свържа с Глория. Това се нарича приложимост. Трябваше да докажа, че случаят в Глендейл е приложим към случая с Дейтън, иначе никога нямаше да успея да предам тезата си на съдебните заседатели.
— Значи се надяваш Ланкфорд да направи проучването и да открие името на Стратън Стергос? — попита Дженифър.
Кимнах.
— Ако извадим късмет.
— И след това да направи грешка.
Пак кимнах.
— Ако извадим още по-голям късмет.
Като по поръчка точно тогава влезе Сиско. Дадох си сметка, че докато е прекосявал таванското помещение, здравенякът не е издал нито звук. Отиде до каната с кафе и започна да си налива.
— Сиско, това е старо — предупреди го Лорна. — От снощи е. Дори не е претоплено.
— Ще свърши работа — каза Сиско.
Остави стъклената кана върху студения нагревател и отпи. Всички направихме физиономии. А той се усмихна.
— Какво толкова? Имам нужда от кофеин. Настаняваме се около къщата и може да будувам цяла нощ.
— Значи всичко е готово? — попитах.
Той кимна.
— Току-що проверих. Готови сме.
— Тогава да се надяваме, че Ланкфорд ще свърши своята работа.
— И тогава какво ще стане?
Наля си още кафе.
— Ще направя ново — каза Лорна.
Стана, заобиколи масата и тръгна към съпруга си.
— И това става — каза Сиско. — И без това няма да остана дълго. Трябва да отида при екипа.
Лорна спря и го погледна. Лицето й беше пребледняло.