Докато префектът се опитваше да се освободи от захвата на ужасения помощник, Постхумо каза:
— Претърси си я ти! — Сграбчвайки Промеро за врата и пояса, той избута крещящия нещастник пред себе си до прага на вратата, поспря там и го запрати в стаята с такава сила, че помощникът падна и остана в полунесвяст.
— Достатъчно! — изръмжа Дионий, оглеждайки мълчаливия цимериец. Префектът вдигна ръка и напрежението можеше да се почувствува във въздуха, но в този момент един от стражите влезе, влачейки след себе си хилавото тяло на богато облечен човек.
— Видях го да се прокрадва към задната стена на Храма! — каза стражът, оглеждайки се за похвала. Вместо това, получи проклятия, от които косата му настръхна.
— Освободи благородника, тъп глупако! — извика префектът. — Не познаваш ли Азтриас Петаний, племенника на губернатора?
Смаяният страж се дръпна встрани, а младият наконтен благородник гнусливо изтупа бродирания си ръкав.
— Спестете си извиненията, добри ми Дионий, — изфъфли той, — Служба, разбирам. Връщах се от късен гуляй и реших да се разходя за да освободя главата си от парите на виното. Но какво е това? Митра, убийство ли е?
— Убийство е господарю — отговори префектът. — Но ние имаме един заподозрян, който, макар Деметрио да има известни съмения по въпроса, без съмнение ще отиде на кладата за това.
— Доста зъл тип, — прошепна младият аристократ — как е възможно някой да се съмнява във вината му? Никога преди не съм виждал поясно да е изписано на лицето на някого, че е мошеник.
— О, виждал си, напарфюмирано куче! — изсъска цимериецът. — Видя, когато ме нае да открадна заморската чаша за теб. Гуляй, нали? Дрън-дрън! Ти си чакал в сенките да ти предам плячката! Не бих ти разкрил името, ако ме бе почел с по-справедливи думи. А сега, кажи на тези кучета, че си ме видял да изкатервам стената след като пазачът направи последната си обиколка, така че да им стане ясно, че не съм имал време да убия тази тлъста свиня, преди Арус да влезе и да открие тялото.
Деметрио хвърли бърз поглед на Азтриас, който не промени цвета на лицето си.
— Ако онова, което казва е вярно, господарю, това го оневинява в убийството и ние лесно можем да потулим опита за кражба. За взлома цимериецът все още заслужава десет години тежък труд, но, само ако кажете, ще му организираме едно бягство и никой никога няма да научи нищо за това. Разбирам… вие няма да сте първият млад благородник, който трябда да се осланя на подобни комбинации за да изплати дълговете си от хазарт или нещо подобно, но… можете да разчитате на нашата дискретност.
Конан гледаше с надежда младия благородник, но Азтриас сви нежните си рамене и прикри престорена прозявка с деликатната си бяла ръка.
— Не го познавам. — отговори той — Луд е щом твърди, че съм го наел. Нека си получи заслуженото. Има здрав гръб и тежкият труд в мината няма да му навреди.
Конан, със святкащи очи, трепна като ужилен. Стражите се напрегнаха, стиснаха по-здраво секирите си; забелязвайки това, той се отпусна и сведе глава в знак на враждебно примирение. Арус не можеше да види дали той ги наблюдава изпод тежките си черни вежди.
Цимериецът нанесе удара без никаъв предупредителен знак, като кобра: мечът му проблясна на светлината на свещите, в гърлото на Азтирас започна някакъв звук, който рязко прекъсна в момента, когато главата му излетя от раменете му в кървав фонтан, а чертите му замръзнаха в бяла маска на ужас.
Деметрио изтегли кинжала си и направи крачка напред за да нанесе удар. С котешка пъргавина Конан се извърна и с кръвожадни намерения мушна с меча към слабините на следователя. Инстинктивното отдръпване на Деметрио само леко отклони острието от посоката му и то се заби в бедрото му, отклони се от костта и се показа от другата страна на крака. Деметрио рухна на едно коляно с агонизиращ стон.
Конан не спря. Секирата, която Дионий вдигна спаси черепа на префекта от свистящото острие, което леко се извъртя докато срязваше дръжката, плъзна се острани на главата и отсече дясното му ухо. Заслепяващата скорост на варварина бе парализирала стражите. Половината от тях щяха да се търкалят на пода преди да имат шанса да избягат, ако не бе грамадния Постхумо, който повече с късмет, отколкото с умение, успя да обхване с ръцете си цимериеца, приковавайки към тялото му ръката с меча. Лявата ръка на Конан се стрелна към главата на телохранителя и Постхумо се отдръпна крещейки, опипвайки в ръка зеещата червена дупка, където преди миг бе имало око.
Конан се отдалечи от стената размахвани секири. След това скочи отвъд кръга на враговете му, там където Арус опъваше арбалета си за следващ изстрел. Жесток ритник в търбуха го събори, позеленял и задавящ се, а след това обутият в сандал крак на Конан се заби в устата на пазача. Нещастникът изкрещя през натрошените си зъби, пръскайки кръв от смазаните си устни. Изведнъж всички замръзнаха в позите си от раздиращ душата писък, който се разнесе от стаята, в която Постхумо бе хвърлил Промеро. На прага на скритата зад кадифените зависи врата се показа залитащия Промеро, който се задържа за момент, разтърсвайки се в тежки мълчаливи ридания със сълзи, стичащи се по брашненото му лице и капейки от провисналите му устни.