— Преговарях със страна, която има четирийсет милиарда долара външен дълг и по-голямата част е към нас. Не съм от хората, които умеят да налагат възгледите си.
— Но Ислямската банка за развитие също държи голяма част от турския дълг и упражнява много силен профундаменталистки натиск върху хората там.
— Ислямското законодателство не може да бъде наложено върху турците. Дори от фанатичен фундаменталист като лидера, който имат сега. Така пише в конституцията им.
— Конституциите могат да бъдат поправени. Виж Иран.
— Светски настроеното население в Турция е доста по-многобройно. Ако фундаменталистите се опитат да поемат контрола, ще избухне гражданска война.
— Кой казва, че няма да стане? Както и да е, това не е толкова важно. За да стигнем дотук, ти успя да заобиколиш правилника на НАТО, турското законодателство и американската политика. Никой от хората, които познавам, не може да го направи.
— Е, трябваше да ги придумам. Но турската сделка беше вероятно най-високото ми постижение за годината. Върнем ли се във Вашингтон, пак ще се заема с обичайната си работа. Ще отида с Пол Худ и Марта Макол да видя сенатора Фокс. Ще кимам, докато Пол я уверява, че всичко, което сме направили в Турция, е законно, че твоите проучвания на почвата ще бъдат предоставени на Анкара и че са били „истинската причина“ да бъдем тук. Ще гарантирам, че ако програмата на Регионалния оперативен център получи още средства, ще продължим да действаме легално. После ще се върна в кабинета си и ще измисля как да използваме РОЦ по начин, неупоменат в международното законодателство — изрече Кофи и поклати глава. — Знам, че трябва да се постъпи така, но това не е достойно.
— Поне ще се опитаме да го направим да изглежда така — подчерта Катцен.
— Ти ще се опиташ. Твоята професия е да следиш ядрените инциденти, пламналите петролни кладенци и замърсяването на околната среда. Ти си от значение или поне отправяш предизвикателства към себе си. А аз се залових с правото, за да се боря с истински глобални проблеми, а не да търся вратички в закона за шпиониране в Третия свят.
— Ти не си в ред — въздъхна Фил.
— Какво?
— Потиш се. Раздразнителен си. Утре ще навършиш четирийсет. И си твърде суров към себе си.
— Не, твърде снизходителен.
Лоуел се приближи до хладилника, скрит в сянката на една от трите палатки, и забеляза книгата «Господарят Джим», която си беше взел да чете. Във вашингтонската книжарница с климатична инсталация тя му се бе сторила уместен избор. Но сега му се искаше да бе избрал «Доктор Живаго» или «Дивото зове».
— Мисля, че ми се привижда Господ — рече, — като на всички онези патриарси, които са бродели из пустинята.
— Това не е пустиня, а обработваема земя.
— Благодаря. Ще запомня това наред с Батман, Турция.
— Наистина си много сприхав. Но не смятам, че е от възрастта. По-скоро е от горещината.
— Може би. Сигурно затова в тази част на света всички воюват. Чувал ли си ескимоси да се бият заради плаващи ледени късове или яйца от пингвини?
— Ходил съм в Инуит на брега на Берингово море. Там не се бият, защото гледат по различен начин на живота. Религията има два елемента — вяра и култура. Хората в Инуит са набожни, без да са фанатици и за тях това е личен въпрос. Културата е публичната част от вероизповеданието. Те споделят мъдрост, традиции и предания, вместо да твърдят, че техният начин на мислене е единственият. Същото важи и за много народи, населяващи тропиците и субтропиците на Африка, Южна Америка и Далечния Изток. Това няма нищо общо с климата.
— Не вярвам.
Кофи взе една кутия с газирана вода от топящия се лед в хладилника и я отвори. Докато изливаше съдържанието й в устата си, присви очи и се вторачи в дългия лъскав микробус. За миг отчаянието го напусна. Това привидно обикновено превозно средство беше красиво. И той се гордееше, че е свързан с него. Спря да пие и пое дъх. После задъхан каза:
— Ето, например градовете или затворите, където има бунтове. Или сборищата в Джоунстаун и в Уако, където хората се превръщат в култови фанатици. Това не може да се случи, когато времето е студено или има буря. Само когато е горещо. Спомни си библейските учени, които са ходили в пустинята. Отиват обикновени хора, престояват в жегата и се връщат пророци. Горещината побърква.
— Не мислиш ли, че Господ има нещо общо с Моисей и Исус? — сериозно попита Катцен.