От командния пункт в сградата близо до зоната за телепортиране изскочи Чар. Ръмжеше застрашително като мечка.
В далечината се чуваха двигателите на още един товарен кораб, пристигащ от мините зад океана.
Днес не беше ден за телепортиране, но ако работата спреше, щяха да изостанат с разтоварването на корабите.
Чар крещеше, че трябва веднага да дойдат електронните техници, а по високоговорителя някой питаше къде е дежурният.
Джони можеше да им отговори съвсем точно. Преди петнадесет минути го видя да отива пеша към лагера.
Чар се нахвърли върху оператора на машината за обезпрашаване и ако можеше, би го разкъсал, а нещастникът блъскаше неистово по копчетата върху пулта за управление.
Джони слезе от гърба на коня и се приближи към тях.
— Аз мога да отстраня повредата.
Чар така му изкрещя да се разкара, че чак въздухът потрепера.
— Аз мога да отстраня повредата — повтори Джони.
Един глас каза:
— Оставете го да я оправи. Аз съм го обучавал.
Беше Кър.
Тази намеса отвлече вниманието на Чар. Той се обърна, за да излее гнева си върху джуджето психло.
Джони се спусна към предния капак на контролното табло, без да изключва камерата си. Отвори го. Разглеждаше вътрешността от всички страни, като се преструваше, че изучава системата. След това се наведе и докосна няколко връзки, без да променя нещо. Когато прояви снимките, ще може да построи същата машина!
Затвори капака.
Бързо свърза кабела, който беше извадил. След като Чар се навика на Кър, насочи вниманието си към него.
— Готово — каза Джони. — Всичко е наред. Просто един кабел се беше поразхлабил.
Кър изкрещя на оператора:
— Опитай сега!
Машината за обезпрашаване започна да мърка послушно.
— Виждаш ли? — обади се Кър. — Аз съм го обучавал.
Джони се метна отново върху гърба на Уиндсплитър, като използва случая да изключи камерата.
— Вече работи — каза операторът.
Чар злобно гледаше Джони.
— Дръж тоя кон далеч от зоната. Ако по график в същия момент трябваше да се извърши и телепортиране, той вече щеше да е на Психло!
Отдалечи се, като мърмореше нещо за проклетите животни.
Конвейерът, кофите и машините отново забръмчаха и вдигнаха предишния шум. Всички бързаха да обработят товара, преди да е пристигнала новата партида. Празният товарен самолет излетя.
Уиндсплитър тръгна безцелно надолу към моргата. Тази сграда, забележителна със спираловидните си охладителни системи, бе по-отдалечена. Джони се доближи до нея и се обърна, за да види как изглежда лагерът оттук. Той се намираше точно срещу него, непосредствено зад зоната за междупланетарно транспортиране.
— И какво — попита нечий глас — правиш тук с тази камера?
Беше Търл. Точно бе излязъл от моргата и стоеше пред нея с някакъв списък в лапите. В дъното на сградата бяха подредени ковчези. Търл проверяваше труповете на мъртвите психлоси, които трябваше да бъдат изпратени по график обратно у дома.
— Упражнявам се — отговори Джони.
— В какво? — изръмжа Търл.
— Рано или късно ще поискаш да ти направя снимки, там горе, в пла…
— Не говори за това тук!
Търл хвърли списъка в помещението зад себе си и пристъпи към Джони. Дръпна камерата от гърдите му, като скъса ремъците, с които беше завързана. Те се впиха болезнено във врата на Джони.
Търл завъртя камерата в ръцете си, извади от нея диска, хвърли го в прахта и започна да го тъпче с пети.
Бръкна с острите си нокти в колана на Джони и измъкна още четири диска.
— Празни са — каза Джони.
Но Търл хвърли и тях в прахта и ги стъпка.
Бутна обратно камерата в ръцете на Джони.
— Едно от правилата на компанията е да не се правят снимки в зоната за междупланетарно транспортиране.
— Надявам се, че когато ми кажеш да направя някоя и друга снимка, ще бъде достатъчно добра, за да успееш да отгатнеш какво съм снимал.
— И за тебе ще е по-добре да успея — изръмжа Търл и се затътри обратно в моргата.
По-късно, когато го пуснаха да даде нещата на Криси, Джони без никакви проблеми прехвърли дисковете от едната торба в другата.
Ала върху тях не беше заснета електронната схема на машината за обезпрашаване.
Същата вечер, злорадствувайки над Търл, той събра хората си и им показа направените снимки. Запозна ги с всички съоръжения в зоната за междупланетарно телепортиране. Щеше да им ги покаже отново, когато дойдеше време да се действува. А сега най-вече искаше да разберат как изглеждат Криси и Пати.
На снимките ясно се виждаха двете момичета, нашийниците и електрическото табло, закачено на оградата.Най-силно впечатление правеха лицата — едното на малко момиченце, другото на красива жена.