Джони забеляза нещо и даде нареждане да се направят снимки на повърхността на склона. Той не беше отвесен, а имаше наклон навътре. Ако надолу се спуснеше въже, то щеше да виси на около шест-седем метра от стената. Но в такъв случай как щяха да се монтират под платформата мрежите за събиране на руда?
Отново преминаха точно над върха и Джони забеляза още нещо.
— Направете няколко снимки! — изкрещя той.
Да, този път се виждаше много ясно. На около десет метра под ръба на пропастта в стената имаше успоредна на него пукнатина. Преди време друга такава цепнатина беше станала причина за свличането на скалната маса. Тук имаше втора. Тя сякаш чакаше ново земетресение. Тогава цялата жила щеше да отиде на дъното на каньона.
Издигнаха се на повече от триста метра и операторите трябваше да се задоволят с общата панорама, ширнала се под тях. Тя бе не по-малко величествена и красива с огромните пространства, които обхващаше.
— Ако не възразяваш, Мактайлър — помоли Данълдийн, — щом вече се връщаме у дома, бих се сменил с Тор.
Джони кимна одобрително и единият от младежите, които поразително приличаха на него и всички наричаха Тор заради шведския му произход, се прехвърли над облегалката, застана до Данълдийн и постепенно пое управлението на самолета. Данълдийн се затътри уморено назад.
— Малко по-трудно е от свиренето на гайда — каза той. — На това дяволско място ли ще трябва да работим?
Джони държеше в ръце взетата проба. Тя представляваше бял кварц, примесен с чисто злато. Изглеждаше много красива. Това нещо бе подмамило Търл, а на тях бе дало една възможност за спасение. Чудеше се колко ли човешки живота ще коства тази операция.
— Връщаме се у дома — каза той на Тор.
През целия обратен път всички мълчаха.
8
Докато уж случайно обикаляше из лагера на гърба на Уиндсплитър, Джони се чувствуваше много неспокоен и нервен. Това, което вършеше, бе много опасно, но ако някой го наблюдаваше отстрани, никога не би могъл да се досети, че има нещо нередно. Днес бе една от датите, когато се извършваше телепортиране. Всичките служители в мината бяха забързани, раздразнителни и претоварени с работа.
Джони беше скрил камера в едно дърво, откъдето се виждаше площадката, а в торбата си беше мушнал дистанционно управление. В камерата имаше диск, на който можеше да се запише повече материал от обикновено, но все пак и неговите възможности бяха ограничени. А трябваше да се документира всичката полезна информация. Робърт Лисицата в никакъв случай не би одобрил неговите действия, защото операцията не беше сложна и представляваше най-обикновено разузнаване. Ако Търл забележеше камерата или дистанционното управление в торбата му, това нямаше да остане без последствия.
Джони отложи доклада си при Търл, като се възползва от заповедта да се яви „след една-две седмици“. Разбра точната дата на телепортирането случайно от бъбривеца Кър.
Той беше дошъл по негова молба да провери двигателя на един самолет. Джони искаше да разбере дали е повреден или просто не е достатъчно мощен за работа в планината.
Кър дойде в базата мърморейки — все пак не беше обикновен механик, а началник. Но не можеше да откаже, тъй като го бе пратил самият Търл.
Настроението на дребния психло обаче бързо се оправи, след като Джони му подаде малък златен пръстен. Един от разузнавачите го беше намерил на пръста на труп, отдавна превърнал се в прах.
— Защо ми даваш това нещо? — попита Кър, изпълнен с подозрения.
— Приеми го като сувенир — отговори му Джони. — Няма никаква стойност.
В действителност беше много ценен. Равняваше се на месечната заплата на един психло.
Кър го стисна със зъби. Беше чисто злато.
— Сигурно ще искаш нещо от мен — реши той.
— Не — отговори Джони. — Имам два такива и затова ти давам единия. Доста отдавна бутаме вагонетката заедно и се разбираме добре.
Миньорите психлоси използваха този израз, когато искаха да покажат приятелското си отношение към някого, който им е помогнал в беда.
— Точно така — съгласи се Кър.
— Току-виж съм те помолил и да очистиш някого — добави Джони.
Това накара Кър да прихне. Той можеше да оцени добрата шега. Пусна пръстена в джоба си и се зае с мотора.
Половин час по-късно отиде при Джони, който седеше на сянка.
— Нищо му няма на мотора. Ако е загрял, било е от претоварването. Трябва да внимаваш с него. Продължиш ли да го товариш по същия начин, може да избухне в пламъци.