Не, помисли си Джони, не и последната надежда! Ето, след хиляди години той и шотландците са тук. Но все пак колко слаба беше тази надежда! Достатъчна беше само една атака и един стар психлоски танк и тя щеше да изчезне.
Да, Джони и шотландците можеха да нападнат лагера. Биха могли да унищожат няколкото мини и отново да станат господари на Земята. Но психлоската компания щеше да си отмъсти и тогава всичко щеше да свърши завинаги.
Да, на теория той имаше оръжие, с което да победи. За съжаление нямаше нито уран, нито детектор, с който да го открие, дори да знаеше къде и с какво да го търси. Надеждата им едва мъждукаше.
Нагласи бинокъла на най-силно увеличение. Нека огледа целия лагер още веднаж. Нощните му светлини зеленееха под прозрачните куполи, но от жълтооранжев огън никъде нямаше и следа.
Той беше на път да се откаже, когато погледът му попадна върху склада за гориво. Капсулите, с които се захранваха машините, бяха подредени една върху друга. Малко по-нататък, на безопасно разстояние, беше складът за експлозиви. Те бяха достатъчно за работа под земята, но дори и да се опиташе да ги вдигне във въздуха, лагерът щеше да остане невредим. Ето ги и бойните самолети. Бяха двадесет, подредени в редица. Зад зоната за телепортиране и най-отдалечен от лагера, но най-близо до клетката беше складът за дихателен газ. Компанията изобщо не правеше сметка за необходимите количества. В момента имаше натрупан толкова много — в огромни варели и малки бутилки за дихателните маски, че би стигнал за петдесет години. Те бяха нахвърляни безразборно. Никога не контролираха раздаването им — шофьорите просто идваха и вземаха колкото им е нужно. Дихателен газ имаше в изобилие и никой не следеше консумацията му.
Джони премести бинокъла. Сега търсеше часовите. Попадна на един от тях. Психлосът се влачеше мързеливо по тъмната пътека между склада за дихателен газ и площадката за телепортиране. Да, имаше още един — той стоеше на платото пред клетката.
Изведнаж Джони насочи бинокъла обратно към склада за дихателен газ. С изключение на водещите към него утъпкани пътечки мястото изцяло беше обградено с висока трева и бурени, които стигаха чак до хоризонта.
Отново съсредоточи вниманието си върху самия склад.
В него се разгоря надежда — разбра, че това е необходимият му детектор за откриване на уран.
Дихателният газ!
Малката бутилка изпуска съвсем тънка струйка през клапата, която води към маската. Така се подава необходимото количество за дишане.
Ако се пусне съвсем малко дихателен газ там, където има радиация, ще се получи слаба експлозия.
Гайгеровият брояч реагира, когато радиацията активира някакъв газ в тръбичка, или поне така пише в книгите. Е, добре, дихателният газ няма просто да се активира, а ще експлодира.
Може и да не е съвсем безопасно. Но ако бъдат внимателни, ще успеят.
Джони запълзя надолу по хълма.
Двадесет минути по-късно, вече в базата, той говореше пред съвета:
— Един вожд не трябва да ходи на разузнаване, нали?
— Да — съгласиха се всички, доволни, че най-сетне е проумял думите им.
— Но може да участвува в нападение? — попита пак Джони.
Те заподозряха нещо.
— Може би съм намерил разрешение на проблема за откриването на уран — каза загадъчно той. — Утре вечер ще нападнем!
4
Джони пълзеше към платото край клетката. Луната се беше скрила, нощта беше тъмна. Далечният вой на вълците се сливаше с воплите на ледения вятър. Въпреки шума той успя да чуе как нещо от екипировката на часовия изтрака.
Тази нощ нещата просто не вървяха. Първоначалният план беше изоставен, в последния момент се наложиха някои промени. Целия следобяд в равнината пасеше стадо от бизони и диви говеда, идеално разположено от тактическа гледна точка.
Когато се очакваше тежка зима, бизоните се спускаха на юг от широките северни равнини, а може би имаше и друга причина за тяхната миграция. С тях идваха и вълци, сиви, с издължено тяло, различни от живеещите по тези места.
Вълците все още бяха там, но бизоните и дивите говеда си бяха отишли. Планът беше стадото да се насочи към лагера, за да предизвика суматоха. Такива неща се случваха от време на време и никой нямаше да заподозре нищо. Точно когато акцията щеше да започне, на стадото изведнаж му хрумна да тръгне на изток и се оказа много далеч от лагера. Това беше лошо предзнаменование. Затуй сега трябваше да нападнат, без да могат да отвлекат вниманието. А това беше опасно.