Като стискаше юздите на Блоджет и я теглеше след себе си, той изтича тихо към другия край на лагера.
Заспуска се надолу към склада. Знаеше точно къде се намира, но нямаше никаква светлина. Не, всъщност имаше.
Светлината на прожектора на един от часовите се насочи към склада.
Бяха двама. Силуетите им се извисяваха на тридесетина метра от него.
Джони се скри и продължи надолу.
Лъчът го освети и заслепи, после отмина нататък.
— Един от онези проклети коне — прозвуча глас пред него. — Казвам ти, че вдясно от склада става нещо.
— Включи си скенера!
Откъм склада се чу тъп звук, сякаш падна един от сандъците.
— Там има нещо — повтори часовият.
Те тръгнаха в тази посока, като осветяваха с прожекторите пътя пред себе си. Така Джони виждаше само силуети. Придвижи се заедно с коня още по-напред.
Видя какво се е случило. Една лошо подредена купчина сандъци беше съборена, бутната по невнимание.
Въпреки че беше тъмно, Джони можеше да наблюдава цялата околност, а часовите само това, което осветяваха с прожекторите си. Видя как един шотландец се изтегля внимателно и после побягва.
Не! Часовият го забеляза! Вдигна лъчевата пушка към рамото си.
Каква кошмарна нощ! Психлосите ще разберат, че животните са ги нападнали. Ако намерят някой шотландец ранен или мъртъв, облечен в топлозащитно наметало, всичко ще им стане ясно. Отмъщението на психлосите ще бъде неизбежно. Щяха да изравнят със земята цялата база.
Само на шест-седем метра от него часовият се беше прицелил и вече сваляше предпазителя.
Боздуганът се стовари като гръмотевица точно в средата на гърба му.
Джони се втурна към него, въпреки че беше с голи ръце.
Другият психлос се обърна. Светлината заслепи Джони.
Психлосът вдигна лъчевата пушка. Но Джони вече беше до него. Сграбчи дулото на огромното оръжие и го издърпа от лапите му.
Вдигна го над главата си, за да използва приклада като боздуган. В лагера не трябваше да се чуват никакви изстрели.
Психлосът се обърна и се опита да го улови. Прикладът на пушката се заби в корема му и той се присви.
Джони си мислеше, че вече всичко е свършило, но се лъжеше. Земята потрепери. Трети часови тичаше насам. Светлината от падналия на земята прожектор осветяваше огромните му крака. Той беше извадил пистолет от колана си. Намираше се само на метър и половина с оръжие, готово за стрелба.
Както държеше пушката за цевта, Джони я завъртя над главата си и го удари по шлема.
Чу се как стъклото на маската се счупи. След това един хъркащ звук от първата, инстинктивно поета глътка отровен въздух.
Психлосът се свлече на земята. Първият вече се беше съвзел и се опитваше да стане и да вдигне оръжието си.
Джони му нанесе страхотен удар с приклада по гърдите и неговата маска също падна. Той започна да се дави от „чистия“ въздух.
Боже Господи! Джони почти изпадна в паника. Трябваше да дава обяснение за смъртта на трима часови! Ако не действуваше веднага, щяха да ги открият и всичко отиваше по дяволите. Опита се да се успокои и да разсъждава трезво. Чу как Блоджет се отдалечава.
Някъде в лагера се трасна врата. Всеки момент това място можеше да се изпълни с психлоси.
Той загаси прожекторите.
Трескаво затърси из джобовете си ремък. Намери две парчета и ги съедини. Наведе се и вдигна пушката на първия часови. Завърза дългия ремък за спусъка.
След това с всички сили заби цевта в земята и остави оръжието да стърчи във въздуха.
Скри се зад тялото на първия часови.
Откъм лагера се чу шум от тичащи крака. С трясък се отваряха и затваряха врати. Щяха да бъдат тук всеки момент.
Не можеха да го видят от лагера, убеди се, че изстрелът няма да го засегне, и дръпна спусъка.
Запушената с пръст лъчева пушка избухна като бомба.
Трупът пред него се разтърси.
По земята се посипаха изхвърлени във въздуха камъни и пръст.
Но Джони вече го нямаше.
Два часа по-късно, смъртно изтощен от тичане, той се завърна в базата.
Робърт Лисицата се беше погрижил да няма никакви светлини и беше подготвил всички за евакуация, в случай че бъдат нападнати.
Участниците в акцията се прибираха един по един и оставяха откраднатите бутилки с дихателен газ в мазето.
След това отиваха тихомълком в ярко осветената аудитория. Робърт беше наредил шестнадесет шотландци с автомати и товарни самолети да бъдат готови да потеглят моментално, ако се наложи да бягат. Свалиха топлозащитните наметала и ги скриха на сигурно място. Всички улики бяха унищожени, взети бяха необходимите предпазни мерки и имаше пълна готовност за изтегляне. Робърт Лисицата, участвувал в много акции и нападения в родината си, беше опитен ветеран.