Търл едва се сдържаше.
— Съвет ли? За какво? — той знаеше за какво.
Беше почти невъзможно да се изкопае това злато, но все пак трябваше да се намери начин. Пък и той наистина беше миньор. Всъщност в училище беше най-добрият. А и всеки ден получаваше снимките от разузнавателния самолет. Знаеше, че няма да могат да монтират платформата върху огъващите се метални пръти.
— Нужна ви е сгъваема миньорска стълба. Ще я намерите в изпратеното оборудване. Приковете я към външната стена и работете от нея.
— Добре — отвърна Джони. — Ще опитаме така, както казваш — беше успокоил Търл и разговаряше с него за нещо, което наистина го интересуваше.
— Имаме нужда и от защитна екипировка, в случай че попаднем на уран — продължи той.
— Защо?
— В тези планини има уран — отговори Джони.
— И в златото ли?
— Не, не мисля така. По-скоро в долините наоколо — Джони реши, че ще е по-добре да убеди Търл да не идва по тези места, а и трябваше да разбере още толкова много. Не можеше да си позволи да изложи мъжете на риска от радиация без необходимите защитни средства. — Виждал съм как телата на много хора се покриват с мехури под неговото въздействие — добави той и това беше истина, макар да не се беше случвало с никой от сегашните му другари.
Това изглежда развесели Търл.
— Да не ме будалкаш?
— С какво можем да се предпазим от урана?
— На планета като тази — каза Търл — винаги има радиация в малки дози. Ето защо тези дихателни маски са снабдени с оловни стъкла. Ето защо всички куполи са направени от същото оловно стъкло. Но вие нямате.
— Оловото предпазва ли от радиация?
— Ще трябва просто да рискувате — усмихна се Търл. Той се забавляваше и най-после се почувствува по-добре.
— Не можеш ли да пуснеш светлините малко по-силно? — попита Джони. Той остави торбата върху предния капак на танка и тя глухо изтрака.
— Не искам никакви светлини!
— Да не би да подозираш, че ни следят?
— Не. Този диск, който се върти на покрива, открива вълни с всякакви честоти и ги неутрализира. Не се тревожи, никой не може да ни следи.
Джони погледна към купола на танка. В слабата светлина се виждаше нещо, което приличаше на отворено ветрило. То се въртеше.
— Хайде, засили светлината — каза Джони.
Търл погледна екраните пред себе си. Те не регистрираха никаква наблюдателна апаратура.
— Ще спра танка под онова дърво.
Бавно придвижи машината под прикритието на дърветата, а Джони крепеше с една ръка торбата с руда върху предния капак. Психлосът спря и включи прожектор, който освети предната част на танка.
Джони изсипа върху капака около четири-пет килограма руда. Тя искреше под светлината. Беше бял кварц, примесен с чисто злато, то проблясваше като купчина скъпоценни камъни. Златото беше повече от три килограма.
Търл се взираше през предната амбразура. Преглъщаше алчно.
— Там има цял тон от това — каза Джони. — Но не зная дали ще успеем да го изкопаем, въпреки че жилата е открита.
Търл седеше онемял и гледаше златото през стъклото. Джони го разпръсна, за да заблести още по-силно.
След това отново вдигна радиопредавателя:
— Ние изпълняваме нашата част от сделката. Ти също трябва да изпълниш своята.
— Какво искаш да кажеш? — попита Търл. Беше усетил обвинителните нотки в гласа му.
— Обеща да даваш храна, вода и дърва на жените.
— Обещания! — промърмори Търл и повдигна рамене с безразличие.
Джони започна да събира златото обратно в торбата.
Това не остана незабелязано за Търл.
— Спри! Откъде знаеш, че никой не се грижи за тях?
Джони остави златото. Застана така, че светлината да пада върху лицето му. Почука с показалец челото си.
— Има нещо, което ти не знаеш. Някои хора проявяват парапсихически способности. И аз, и двете жени притежаваме такива способности — нямаше как да признае на Търл, че е разбрал от разузнаването и от липсата на огън в клетката. В любовта и войната всички средства са позволени, както би казал Робърт Лисицата. В случая ставаше въпрос и за двете.
— Искаш да кажеш, че можете да установите контакт и без радио, така ли? — Търл беше чел за тези неща, но не му бе и хрумвало, че те могат да имат такива способности. Проклети животни!
— Точно така — потвърди Джони. — Ако никой не се грижи за нея, ако тя не се чувствува добре, аз винаги разбирам! — и отново се почука по челото.
— Приготвил съм една торба — продължи той. — В нея има храна, вода, кремъци и дърва, топли дрехи и една малка палатка. Ще я вържа върху покрива на танка, а ти, щом се върнеш, ще я оставиш в клетката. Тя трябва да се почисти отвътре и отвън, нужно е да се поправят водопроводите.