— Причината е в резервоара — оправдаваше се Търл. — Изпразнил се е и трябва да бъде напълнен, но напоследък бях много зает.
— И разкарай тези часови! Няма нужда от тях!
— Как разбра, че има часови? — попита Търл подозрително.
— Ти сам ми съобщи преди малко — отвърна Джони по радиопредавателя. — А парапсихическите ми способности подсказват, че те я притесняват.
— Нямаш право да ми нареждаш по този начин! — озъби се чудовището.
— Търл, ако не се погрижиш за момичетата, може просто да ми хрумне да отида при часовите и да им кажа това, което знам!
— Какво?!
— Просто няколко думи. Естествено няма да те обесят, но всички ще ти се подиграват.
Търл си обеща наум, че по-скоро ще разкара часовите.
— Наистина ли ще разбереш, ако не направя тези неща? — поинтересува се той.
Джони застана под светлината и отново се почука по челото.
Тази заплаха разбърка още повече мислите на Търл. Уж между другото той попита:
— Какво ще направите със златото, ако не ми го дадете?
— Ще го задържим за себе си — отговори Джони и отново започна да го прибира в торбата.
Търл изръмжа заплашително. Кехлибарените му очи просветнаха в тъмната кабина.
— Проклет да бъда, ако ви оставя да направите това! — изкрещя той. Трябваше да ги стисне в лапите си, да ги притисне към стената. — Слушай какво! Чувал ли си някога за автоматичните бомбардировачи? Ха, така си и мислех, не си. Е, нека тогава ти кажа, животно, че мога да вдигна във въздуха един такъв бомбардировач и да го пратя където си поискам — над базата ви, над селището, мога да ви избия всичките! И то само с обикновено дистанционно управление. Не си въобразявай, че си в безопасност!
Джони стоеше изправен и гледаше в тъмните непроницаеми амбразури на танка, докато от радиопредавателя го заливаше тази вълна от заплахи.
— Ти, животно — изръмжа Търл, — ще изкопаеш това злато и ще ми го предадеш до деветдесет и първия ден на следващата година. В противен случай ще избия и тебе, и всички останали животни на тази планета! Чуваш ли ме? Всички! — гласът му се издигна в истеричен крясък и той внезапно спря задъхан.
— А ако не се справим до деветдесет и първия ден? — попита Джони.
Смехът на Търл прозвуча като лай. Вече наистина усещаше, че трябва да се овладее. Разбираше, че не се държи нормално.
— Ще ви платя както подобава — извика той.
— Ако изпълниш своята част от сделката — каза Джони, — ще ти доставим всичкото злато.
Добре, помисли си Търл. Отново беше излъгал животното. Май наистина беше успял.
— Сложи торбата върху танка — разреши му той великодушно. — Ще напълня резервоарите с вода, ще наредя да се почисти клетката и ще махна часовите. Но никога не забравяй за моето дистанционно управление! Ако направиш някоя глупост, момичетата ще хвръкнат във въздуха.
Джони привърза скъпоценната торба към покрива на танка. Успя незабелязано да откачи устройството за неутрализиране на вълните и го скри зад едно дърво. Навярно Търл щеше да помисли, че е било съборено от някой нисък клон. То можеше да се окаже доста полезно.
Той беше изключил светлините и Джони прибра обратно златото в торбата. Знаеше, че чудовището няма да посмее да го вземе със себе си.
Потегли, без да се сбогува, и изчезна в тъмнината.
Малко по-късно, когато вече бе на разстояние няколко километра, от една шахта се показа Данълдийн. Той беше наблюдавал цялата сцена и ръцете му, които стискаха автомата, се бяха изпотили от напрежение. Знаеше много добре, че е безсилен срещу танка с това оръжие, но не бе очаквал Търл изобщо да не си покаже носа навън. Разбира се, нямаше да го застреля, но все пак можеше да направи нещо, ако момичетата бяха мъртви и се бе опитал да отвлече Джони. Данълдийн изсвири късо. Сякаш изпод земята изникнаха десетина шотландци, като спускаха предпазителите на автоматите си.
Робърт Лисицата се показа иззад една стара стена и тръгна надолу по хълма. Джони все още стоеше безмълвен и гледаше към лагера.
— Демонът — каза Робърт — е на прага на лудостта. Забелязахте ли как мисълта му непрекъснато се отклоняваше в различни посоки? И този истеричен смях! Нещо го е разтревожило страшно много, а ние не знаем какво.
— Не бяхме чували за автоматичните бомбардировачи — намеси се Данълдийн.
— Но вече чухме — натърти Робърт Лисицата. — Мактайлър, ти най-добре познаваш демона. Не мислиш ли, че наистина е побъркан?
— Смяташ ли, че имаше намерение да те застреля още щом те видя? — попита Данълдийн. — Ти се справи много добре, Мактайлър!
— Той е опасен — каза Джони.