Накрая Джони, целият покрит с прах и разгорещен от работата въпреки мразовития въздух, излезе и седна там, където някога навярно е била верандата.
Музей. Това е било един малък музей. Вътре имаше и други експонати. Розов кварц, хематит и още много най-разнообразни образци, които очевидно не са били изкопани тук. Нямаше никаква информация, откъде е докаран уранитът.
— Дихателният газ е детектор! — твърдеше несломимият Ангъс.
Джони се чувствуваше потиснат. Предварително знаеше, че е така. Със собствените си очи бе видял как кабината на булдозера изхвърча във въздуха и уби намиращия се в нея психло, когато вътре попадна радиоактивен прах.
— Много се радвам, че вече го знаем със сигурност — отговори той. — Но дори тук да е останал някакъв уран, той се намира на много голяма дълбочина и не можем да го извадим. Намерете някакви оловни листове и опаковайте експоната. Ще го отнесем у дома.
— Нека да потърсим още малко! — примоли се Ангъс.
И без това трябваше да изчакат бурята да отмине на изток.
— Добре, продължавайте — съгласи се Джони.
Знаеше, че няма смисъл. Тук бяха останали само един труп и музеят.
Къде, за Бога, можеше да се намери уран? Много уран?! Къде?
2
Джони гледаше с ужас в дълбокия каньон. Там долу, съвсем близо до реката, работеше една летяща платформа. Беше попаднала в истинска беда.
Днес бе първият ден след завръщането им от Юрейван. Бурята беше отминала и снежният ден искреше кристално чист. Но на такава височина студът винаги хапеше злобно. А в тесния каньон, както обикновено, ветровете виеха и се гонеха като побеснели.
На платформата се намираха двама шотландци. Единият бе Данълдийн, а другият — чернокос младеж на име Андрю. Те се опитваха да приберат падналата от триста метра в замръзналата река подвижна стълба. Дълга двадесет метра и направена от метални пръти, тя беше пробила леда и сега над повърхността стърчеше само единият й край.
Бяха го закачили с кука, спусната от летящата платформа. Опитваха се да измъкнат стълбата и да я издигнат обратно горе. Очевидно някъде под водата се бе заклещила. При тези движения изпод леда избликваха водни струи, които моментално замръзваха по нея и така още повече увеличаваха тежестта й.
Знаеше много добре с каква цел рискуват. Опитваха се картината отстрани да изглежда така, сякаш са много заети и работата не е спряла нито за миг. Автоматичният разузнавателен самолет щеше да прелети над главите им всеки момент. Останалите членове на работната група стояха на ръба на скалата и оправяха омоталите се по време на бурята кабели, въжето и барабаните. Само Данълдийн и Андрю бяха слезли с летящата платформа, за да покажат, че се опитват да извадят падналата стълба.
Джони пристигна спешно с малкия пътнически самолет, за да измисли някакъв нов начин да изкопаят златото. Не беше взел втори пилот. С него пътуваше само историкът доктор Макдърмот. Той бе настоял да дойде на обекта, за да опише достоверно епичната буря. При набирането на доброволци този възрастен шотландец смяташе, че ще е много полезен. Беше безкрайно ерудиран, опитен и ценен като преподавател по литература, но нямаше никаква подготовка за тежката работа, кипяща в момента на обекта. Не притежаваше нито достатъчно физическа сила, нито необходимите умения. Джони разбираше, че не разполага с време, за да вземе от лагера някой друг — млад, пъргав и обучен шотландец.
За връзка използваха радиопредаватели с малък радиус на действие. Подобни бяха монтирани в кабините на всички машини. Можеха да се използват за установяване на контакт на разстояние до километър и половина. Планините на изток не позволяваха радиовълните да бъдат уловени отвъд тях. Предавателят на платформата беше включен.
— Отпусни контрата на макарата, Андрю! — викаше Данълдийн. — Двигателите прегряват.
— Блокирала е от замръзналата вода!
— Андрю! Освободи куката от стълбата!
— Дори не помръдва, Данълдийн! Това нещо се е заклещило под леда.
В слушалките се чуваше воят на претоварените двигатели.
Джони подозираше какво ще се случи. Платформата беше попаднала в капан и не можеше да излети. Нямаше възможност и да кацнат в ревящите ледени води. Всеки момент щеше да избухне в пламъци.
Управлението на тези платформи беше много просто и лесно. Те имаха куполообразни кабини от оловно стъкло, но тяхната я бяха свалили и върху Данълдийн се изливаха фонтани вода, която замръзваше както по него, така и по пулта за управление.
Разузнавателният самолет щеше да прелети в небето над главите им само след секунди. Трябваше да отнесе информация, че на обекта кипи трескава работа. Не биваше да се разбере за катастрофата. Джони вече чуваше двигателите му, чийто шум ставаше все по-ясен и по-ясен.