Грохотът на въздушната вълна от свръхзвуковата скорост щеше да разкъса въздуха всеки момент. Веднага щом отмине, трябваше по някакъв начин да изтеглят от платформата двамата нещастници.
— Доктор Мак — изкрещя Джони към задната част на самолета. — Приготви се! Ще ставаш герой!
— О, Господи! — отвърна докторът.
— Отвори страничната врата и хвърли две спасителни въжета! Провери дали са закрепени здраво за скобата!
Възрастният човек започна да рови безпомощно из купищата кабели и въжета, чието предназначение не разбираше.
— Дръж се! — изкрещя Джони.
Той пикира надолу в бушуващите въздушни маси между двете стени на каньона. Крилата на самолета почти ги докоснаха.
Стомахът на доктор Макдърмот се преобърна. Виждаше кафяво-белите скали през отворената врата, те профучаха пред разширените му от ужас очи с шеметна скорост. Едва се задържа на краката си.
Джони включи бордовия предавател.
— Данълдийн — извика той в микрофона, — пригответе се за напускане на платформата!
Чу се тътенът от преминаването на разузнавателния самолет.
Данълдийн вдигна глава нагоре. Джони разбра защо го прави — за да бъде забелязан от разузнавателния самолет и Търл да си помисли, че това е самият Джони.
Двигателите на платформата вече димяха. От нея излизаше синкав пушек на фона на водните фонтани.
Водата под леда беше под налягане и използваше всяка пукнатина, за да излезе на свобода.
Андрю блъскаше по покритата с лед лебедка с един огромен чук. Изведнаж го захвърли и грабна бутилка със запалителен газ, като се опитваше да отвори клапата, за да пререже с пламъка кабела. Но тя също бе замръзнала.
Джони свали самолета на седем-осем метра над платформата и натискаше копчетата като луд, за да го задържи в това положение. От горящите двигатели на платформата се издигаха кълба дим. Те вече стигаха до кабината на самолета и в нея се дишаше трудно.
— Доктор Мак! — изкрещя Джони. — Хвърли спасителните въжета!
Възрастният мъж почти се бе оплел в тях. Не можеше да ги отдели едно от друго. Най-после намери един свободен край и го хвърли през вратата.
С големи усилия успя да размотае петнадесетина метра. Завърза другия край за една скоба толкова здраво, колкото можеше. Джони маневрираше, за да спусне въжето точно над блъсканата от водните струи платформа.
— Не мога да намеря друго свободно въже! — изплака докторът.
Джони изкрещя в микрофона:
— Хванете се за въжето!
— Хайде, Андрю! — извика Данълдийн.
Седем-осем метра от него лежаха върху платформата, пред очите им то се покриваше с лед.
Андрю уви около ръката си част от висящото във въздуха въже.
— Не го увивай така! — крещеше Джони.
Ако Данълдийн увисне под него, тежестта му ще затегне примката и тя ще му откъсне ръката или поне ще я счупи.
— Вържи го за дръжката на чука!
От двигателите на платформата вече излизаха буйни пламъци.
Андрю успя да откърти от пода тежкия чук. Уви два пъти въжето около дръжката му.
— Сега се хвани здраво! — пак извика Джони.
Андрю сграбчи хлъзгавата дръжка с двете си облечени в ръкавици ръце.
Джони издигна самолета седем метра нагоре. Андрю увисна във въздуха, като под него се вееше другият край на въжето.
— Капитанът напуска кораба си последен! — каза Данълдийн и се вкопчи в него.
Джони започна плавно да набира височина. Знаеше, че от рязкото ускорение двамата мъже можеха да се изпуснат и да отидат под леда.
Андрю, който се държеше за дръжката на чука, висеше на около осем метра под корема на самолета, а Данълдийн, хванал се за другия край, на петнадесет метра.
— Мисля, че скобата започва да се измъква! — отново изплака доктор Макдърмот.
Заледените ръкавици на мъжете сигурно бяха много хлъзгави. Беше невъзможно да издържат тристата метра до ръба на площадката. Джони гледаше с ужас реката отдолу.
Летящата платформа избухна с оранжеви пламъци.
Самолетът се разтресе от взривната вълна.
Джони погледна към висящите мъже. Пламъците бяха стигнали до Данълдийн. Кожените му дрехи горяха!
Насочи самолета надолу към реката. Боравеше умело с уредите за управление. Спусна го на петнадесет метра над снежната повърхност. Дали ледът беше достатъчно дебел?
Спусна се още малко и Данълдийн падна в дълбокия сняг. Джони го влачи тридесетина метра по замръзналата река, за да изгаси пламъците.
На единия бряг забеляза малка тясна площадка.
Трябваше да приближи самолета само на тридесетина сантиметра от стената на каньона, за да остави на нея Данълдийн.