Историкът доктор Макдърмот работеше сам. Беше облегнал стола си на стената и четеше старателно всичко, донесено му неотдавна от неговите разузнавачи от срутената библиотека на училището в един малък миньорски град.
Джони, Ангъс, пасторът и учителят се бяха скупчили над скицата на долината, направена от самия пастор.
Местата с радиация бяха наредени в една линия. В началото Джони си мислеше, че сигурно е жила уранит, която на места се издига нагоре към повърхността. Но все пак правилното им подреждане предизвикваше учудване.
— Разположени са в права линия — каза Джони, — на около тридесет метра едно от друго.
Бяха се съсредоточили над картата и мълчаха, когато към тях се приближи доктор Макдърмот.
— Открих тук нещо много интересно, Мактайлър — наруши тишината историкът, като размахваше книгата. — В справочника на чинкосите за Военновъздушната академия има грешка.
Джони повдигна рамене.
— Те често са писали различни неща, просто за да доставят удоволствие на психлосите.
— Но защо наричат академията „основна отбранителна база“?
— Предполагам — отговори Джони, — че са искали да звучи по-помпозно, защото това е била последната битка на Земята.
— И все пак „основна отбранителна база“ е съществувала — твърдеше историкът, като отново размаха книгата.
Джони я погледна. Заглавието й беше „Наредба за ръководство и провеждане на евакуация на децата от училищата в случай на ядрено нападение. Министерство на гражданската отбрана“.
— Очевидно — продължи историкът — децата е трябвало да останат в училище, докато кметът напусне града… не, не е така… а, ето го тук… „и от този момент всички заповеди се издават от основната отбранителна база“.
— Но ние не знаем къде се е намирала — обади се Джони.
Възрастният мъж пак отиде при купчината с книги.
— Знаем!
Върна се при тях с един том, в който бяха събрани „Доклади пред Конгреса за преразходите на военния бюджет“. Отвори го на едно отбелязано място и започна да чете:
— „Въпрос на сенатора Олдрич: Значи министърът на отбраната сам признава, че преразходът от 1,6 милиарда за построяването на основната отбранителна база в Скалистите планини е направен без знанието на Конгреса? Вярно ли е това, господин министре?“
Макдърмот показа страницата на Джони и затвори книгата.
— Значи чинкосите едновременно и грешат, и имат право. „Основната отбранителна база“ е съществувала и се е намирала в Скалистите планини.
Той се усмихна важно и седна на стола си.
Джони мълчеше.
Гробницата!
Железните врати и скелетите по стълбите.
Гробницата!
— Доктор Мак! — извика той. — Ела тук!
Джони му показа скицата.
— Веднаж ни разказа една история за някаква преграда от ядрени мини от Дамбъртън до Фолкърк, поставени от планинските войски на кралицата.
Историкът кимна с глава. Разглеждаше скицата.
— Намерихте ли останки от психлоски танкове? — попита накрая.
— Не — отговори Джони. — Но виж тук. Тази линия минава точно през изхода на прохода към равнината. Ядрените заряди са разположени на равни разстояния, и то в абсолютно права ивица.
— Но няма танкове… — намеси се пасторът.
— Мините никога не са избухнали — отвърна Джони. — С течение на времето просто са се разпаднали.
— Как се досети? — попита пасторът.
Джони се усмихна, беше му трудно да отговори. За да скрие вълнението си, посочи скицата. След малко каза:
— Този проход води от западната равнина нагоре към долината. Зад нея се намира каньонът, който се изкачва в планината, а в горния му край е основната отбранителна база на последното правителство на хората!
Той дорисува липсващата част на скицата.
Другите работни групи усетиха, че нещо става. Започнаха да се събират около тях.
На Джони му идваше да заплаче. Преглъщаше трудно.
— Не можех да проумея къде са изпращали изкопания уран. Знаех, че трябва да е някъде…
Пасторът предпазливо го докосна по ръката — опасяваше се, че отново може да претърпи силно разочарование.
— Очевидно не са го държали в самата база, момчето ми.