Под тях се чу накъсаният лай на автоматите. От всеки пет патрона два бяха негодни и стрелецът трябваше да презарежда по време на стрелба.
Радиоприемникът с малък обхват запращя в ръцете на Робърт: „Гърмящи змии. Четири. Всичките мъртви. Край.“
— Прието — отвърна Робърт в микрофона.
Отново прозвучаха изстрели.
По радиото се чу глас: „Кафява мечка. Заспала. Мъртва. Край.“
— Прието — каза Робърт.
„Пред нас има втора врата. Заключена е.“
— Сапьорите! — извика Робърт през рамо.
— Не — спря го Ангъс, — тези врати ни трябват здрави!
— Добре, давай — съгласи се Робърт. — Сапьорите, изчакайте, но бъдете готови. — А след това в микрофона: — Пращам човек да се справи с ключалката.
Зачакаха. В слушалката се чу пращене: „Вратата е отворена.“ Пауза. „Помещението зад нея е било затворено херметично. Вероятно вътре няма животни. Край.“
— Вентилационната група, напред! — извика Робърт.
Последният човек от екипа носеше клетка с плъхове. Постепенно в гробницата нахлу свеж въздух.
Радиото запращя: „Плъховете още живи. Край.“
— Готово е, Мактайлър! — каза Робърт.
Джони провери за последен път маската си и тръгна надолу по стълбите сред облаци прах. Чу как зад гърба му Робърт дава нареждания на останалите специални групи да се почисти районът пред гробницата и да се затрупат със сняг всички останали следи. Заповедите се чуваха слабо, сякаш от километри, в кънтящите коридори на основната отбранителна база на една отдавна изчезнала нация.
2
Светлината от лампата на Джони играеше по пода и стените на безкрайните коридори и помещения.
Подземието беше огромно. Канцеларии, канцеларии… Спални помещения. Складове. Стъпките им отекваха глухо, нарушавайки съня на загиналите преди хиляди години мъже.
Първата им находка беше комплект от няколко екземпляра планове на базата. Намери ги един от шотландците — бяха скрити в някакво чекмедже в контролния пункт. Не бяха много подробни, по-скоро предназначени да ориентират новопристигналите офицери. Разпределиха ги помежду си и на трепкащата светлина от лампата Джони се вгледа в скицата.
Подземието имаше няколко нива. Те образуваха огромен вертикален лабиринт, а на всяко ниво се преплитаха коридори и помещения.
Джони търсеше командната зала, мястото, където са получавали и обработвали информацията. Командна зала… Къде ли можеше да бъде?
Чу спорещи гласове зад себе си. Това бяха Ангъс и Робърт Лисицата, които разговаряха на другия край на коридора.
Ангъс твърдеше разпалено: „Зная, че връзката между тях се е осъществявала с асансьори!“
Робърт промърмори нещо в отговор.
— Зная, че се задействуват с електричество. Учил съм всичко това още преди. Електричество — за него са нужни генератори, а те са се превърнали в купчини старо желязо. Дори някой от тях да е годен, нямаме гориво. На дъното на резервоара има само утайка. А и да имаше, сигурен съм, че електрическите крушки не работят и моторите са блокирали.
Робърт възрази нещо с приглушен глас.
— Какво от това, че кабелите са в изправност! Ако пуснем ток по тях, единственото, което ще заработи, е системата за комуникации — ние и без това си имаме такава. По-добре да продължим с миньорските лампи… Съжалявам, сър Робърт, не е възможно да се възстанови този древен динозавър от една купчина кости.
Джони чу смеха на Робърт. Не беше напълно съгласен с мнението на Ангъс. Те все още не знаеха дали не съществува аварийна система, която би могла да бъде задействувана. Не знаеха също дали няма гориво в запечатани контейнери. Тази възможност не биваше да се изключва, колкото и малко вероятна да беше. Докато отчаяно се опитваха да спуснат миньорски въжета към по-долните нива, един шотландец откри стълби и коридори, които водеха надолу.
Командната зала… Къде беше командната зала?
Попаднаха на една комуникационна конзола, зад която се виждаха останките на оператора. Под ръката, превърнала се в прах, имаше бележка: „СПЕШНО! Не изстрелвайте ракети! Не са руснаците!“
— Руснаци ли? Какви руснаци? — попита един шотландец. — Кои са били руснаците?
Тук беше и Тор, той рядко се отделяше от работата си при жилата. Беше от шведско потекло.
— Това е някакъв народ, който е живял на изток от Швеция. Някога са били под шведска власт.
— Внимавайте да не унищожите някое съобщение! — предупреди ги Робърт Лисицата.
Но къде се намира командната зала?
Озоваха се в едно огромно помещение. В средата имаше маса, а върху нея — карта на света. По нея бяха разпръснати модели, които очевидно са били придвижвани с помощта на дълги показалки. На стената също имаше карти, а отсреща се виждаше нещо като ложа. Миньорските лампи осветяваха карти, макети и скелети. Всичко беше добре запазено и гледката беше внушителна. Имаше много часовници, спрели преди векове.