— Достатъчно за няколко хиляди души — обади се Робърт.
— Мога ли да отворя една кутия? — попита Ангъс.
— Засега само една или две, за да видим в какво състояние са — отговори Робърт и махна на двама шотландци зад себе си да помагат.
Ангъс прелистваше каталога, светлината на миньорската му лампа играеше по страниците.
— Ето тук! Автомати „Томпсън“ — той спря да чете и започна да разглежда кутиите. Поклати глава и отново се съсредоточи върху страниците.
— Нищо чудно!
— Нищо чудно какво? — попита Робърт нетърпеливо. Сигурно разузнавателният самолет вече бе прелетял над тях, все още не бяха обядвали, а и трябваше да презаредят бутилките си с кислород.
— Боеприпасите, които току-що намерихме, са много добре запазени. Били са херметично изолирани. Вероятно така е трябвало. „Томпсъните“ в преобърнатия камион вероятно са били остарели като модел един век преди да ги закарат в академията. Сигурно са ги изпращали на кадетите за обучение. Били са истински антики.
Джони нямаше намерение да води война с психлосите с „Томпсъни“. Той излезе.
Останалите продължиха да отварят кутиите. Ангъс работеше трескаво. Лампата му освети лека пушка, цялата от метал. Беше покрита със смазка, превърнала се през вековете в твърда кора.
— Автомат „Марк 50“ — възкликна той. — Последен модел. Ще го почистя и ще стане като нов.
На вратата пред Джони пишеше „Склад за муниции“. Тя беше двойно бронирана. Значи тук имаше боеприпаси. Може би тактически ядрени оръжия?
Ангъс прати един шотландец да я отключи, а той продължи да се рови в сандъците.
На една от многото кутии Джони прочете: "Боеприпаси за автомат „Марк 50“. Извади от колана си къс метален лост и разби капака. Кутията не беше затворена херметично. Картонените прегради бяха изгнили и пожълтели. Медните гилзи бяха запазени, но капсулите не струваха. Патроните не ставаха за нищо. Той повика Ангъс и му ги показа.
Продължиха да търсят ядрено оръжие.
Преравяха склад след склад.
Накрая попаднаха на нещо.
Джони стоеше изправен пред хиляди комплекти защитно облекло, грижливо подредено по рафтовете, с отбелязани размери, обувки и шлемове. Всичко това бе сложено в непромокаеми пластмасови торби с неизтриваем надпис върху тях: „Бойна екипировка за предпазване от радиация“.
С разтреперани от вълнение ръце той разкъса един пакет. Дрехи, изработени от импрегниран с олово плат. Шлемове с оловно стъкло. И то в защитни цветове: сиво, светлокафяво, зелено.
Истинско богатство! Вече разполагаха със средства срещу радиацията!
Джони ги показа на Робърт Лисицата, а той съобщи новината по радиостанцията, но нареди работата да не прекъсва.
Вече излизаха, за да хапнат и да презаредят бутилките, когато дойде още една новина — от Данълдийн. Той беше сменил Тор, който трябваше да тръгне за мините. Никой не предполагаше, че Данълдийн е тук.
— Открихме някакви огромни бронирани сейфове — прозвуча гласът му по радиостанцията. — Кодът за отваряне е неизвестен. Единият е отбелязан като „Свръхсекретно. Ядрени оръжия“. Пише също: „Достъп само за упълномощени лица“ и „Ръководство за използване“. Да дойдат сапьорите. Край.
Упъти ги как да стигнат до него. Робърт Лисицата погледна Ангъс, но той поклати глава:
— Няма да стане с ключове.
Сапьорите прикрепиха към пантите взривни капсули, които не произвеждаха пламък, и всички излязоха в коридора, докато бъдат прокарани кабелите. Запушиха си ушите с ръце. Експлозията беше оглушителна. Само секунди по-късно чуха как вратата пада на пода. Единият от пожарникарите се втурна в помещението с пожарогасител в ръце, но от него нямаше нужда.
Светлината на лампите проряза облаците прах.
Държаха в ръцете си и разглеждаха ръководства за поддръжка, ремонт и експлоатация на ядрените средства. В стотиците отделни книги всяко оръжие беше описано подробно. Как да се зареди, как да се стреля, как да се включи и изключи, складира, както и всички правила за безопасност при работа с него.
— Сега вече имаме всичко, с изключение на самото ядрено оръжие — каза Робърт Лисицата.
— Да — потвърди Джони, — само с картинки не може да се воюва!
4
Навън сигурно вече бе нощ, но на този свят едва ли имаше нещо по-тъмно от утробата на отбранителната база. Мракът ги притискаше, сякаш беше от олово. Миньорските лампи се бореха с непрогледната тъмнина.
Спуснаха се по една рампа, минаха през някаква херметично затворена врата и в момента се намираха в огромна зала. На стената висеше надпис: „Площадка за хеликоптери“. Край стената бяха подредени корпусите на сломените от времето машини — очевидно някакви летателни апарати с огромни перки върху покривите, наричали са ги вертолети. Джони се загледа в един, който стоеше отделно от другите в средата на огромния хангар.