Шотландците бяха силно заинтригувани от нещо друго. Вратата беше толкова огромна, цялата от желязо, че просто не можеше да се обхване с поглед. Оттук също се влизаше в базата — и то направо с тези летателни апарати.
Ангъс разглеждаше някакви двигатели, монтирани в единия край на вратата.
— Задвижват се с електричество! С електричество! Чудя се дали горките хорица са допускали, че ще им се наложи да я отварят някога ръчно. Ами ако спре токът?
— Той е спрял — отвърна Робърт Лисицата и ниският му глас проехтя в големия хангар.
— Извикайте няколко момчета с прожектори — нареди Ангъс.
Двама шотландци веднага се заеха за работа. Натовариха една количка с лампи, контакти, ключове, батерии и кабели и я забутаха пред себе си надолу по рампата.
Около моторите, които задвижваха вратата, се чуваше дрънчене и тракане.
Робърт Лисицата се приближи до Джони.
— Ако успеем да поправим тази врата и да я отваряме, когато пожелаем, ще можем да влизаме тук направо със самолета. Там има наблюдателен пункт и от него се вижда, че зад вратата има нещо като тунел, скрит от всевиждащото око на разузнавателния самолет.
Джони кимна с глава. Вниманието му беше съсредоточено върху хеликоптера в средата на хангара. Въздухът тук беше по-сух, усещаше го с кожата си. Отиде до машината.
Ето го орела със стрели в ноктите си. Рисунката беше поизбледняла, ала ясно личеше върху едната страна на машината. Другите хеликоптери също имаха отличителни знаци, но бяха по-малки. Джони успя да разчете: „Президент на Съединените щати“. Явно този летателен апарат беше специален.
Историкът отговори на въпросителния му поглед:
— Държавен глава. Главнокомандуващ на въоръжените сили.
Джони беше озадачен. Да, възможно е преди повече от хиляда години самият той да е пристигнал тук в деня на гибелта на базата. Но ако това беше така, къде е? Не откриха такъв надпис на нито една от канцелариите. Продължи да разглежда хангара. Ето! Натъкна се на още един асансьор. Беше по-малък от другите и встрани от тях. Продължи да търси и накрая попадна на врата. Стълбите водеха нагоре. Очевидно също беше затворена херметично и се отвори много трудно. Той мина през нея и се заизкачва. Шумът, който вдигаха шотландците в хангара, постепенно затихна съвсем. Чуваха се само тихите му стъпки.
Най-горе имаше още една херметична врата, която отвори още по-трудно.
Тези помещения бяха съвсем различни от останалите, сякаш бяха отделени от базата. Поради сухия въздух, херметичната изолация и може би още нещо неизвестно телата в тях не се бяха превърнали в прах. Бяха мумифицирани. Видя телата на няколко офицери, проснати на пода, а други — отпуснати зад бюрата.
Имаше зали за свръзка и архиви, както и една малка заседателна зала с няколко стола. Бутилките и чашите в барчето бяха непокътнати. Цялата мебелировка беше много изискана. Килимите не бяха пострадали от времето. На една от вратите видя познатия надпис. Отвори я.
Имаше го на разкошното полирано бюро и на една гравюра на стената. Знамето беше толкова добре запазено, че дори се полюшна от слабото въздушно течение при отварянето на вратата.
Мумифицираният мъж зад бюрото изглеждаше като заспал. Костюмът му все още беше идеално изгладен.
Кожата на ръцете му приличаше на пергамент. Джони измъкна листата изпод тях, без да ги докосва.
Последната дата и часът, отбелязани в тях, показваха два дни по-късно от тези в командната зала и другите части на базата.
Джони си обясни този факт с вентилационната система. Тя е била автономна и не е била включена, когато смъртоносният газ е попаднал в базата. След това не са посмели да я използват.
Президентът и екипът му бяха загинали от задушаване.
Джони изпитваше странно чувство на преклонение и уважение, докато събираше необходимите му документи от бюрото и рафтовете. Държеше в ръцете си свидетелства за последните часове на човечеството. Докладите бяха постъпвали до последния момент. Имаше дори снимки, направени от голяма височина с помощта на някакъв апарат, наречен „сателит“.
Той бързо прелисти документите, за да се увери, че е взел всичко важно.
Над Лондон се появил странен летящ обект, никой не знаел какво представлява и откъде идва.
Джони се досети, че става въпрос за телепортиране.
Бил на височина десет километра.
„Това наистина е важно“ — каза си той.
Изстрелял някакъв контейнер и за няколко минути цяла Южна Англия била поразена от смърт.