Психлоски смъртоносен газ. Ето как са се зародили митовете и легендите.
Насочил се на изток със скорост четиристотин осемдесет и четири километра в час.
И това трябва да запомни добре.
Летящият обект бил атакуван от изтребители, излетели от Норвегия. Той не отвърнал на удара. Обстрелвали го с всички възможни средства, без да му нанесат никакви поражения.
„Бил е брониран“ — помисли си Джони.
По нещо, наречено „гореща линия“, било предадено съобщение, което предотвратило размяната на ядрени удари между Русия и САЩ. Сега Джони си обясни телеграмата „Не стреляйте! Не са руснаците!“, намерена в една от канцелариите на базата.
Над Германия странният обект бил подложен на ядрени удари, отново без никакъв ефект.
В него не е имало пилоти, нямало е и дихателен газ, помисли си Джони. Бил е автоматичен, с много мощни двигатели.
След това преминал през всички гъстонаселени територии на Земята. Безмилостно пускал смъртоносния си товар и унищожавал цели нации.
Поразил е базата, без изобщо да знае, че тя съществува, каза си Джони.
Върху оперативните карти в командната зала бяха засекли придвижването му съвсем близо на изток от базата.
Имаше доклади за движението му от метеорологичните станции в Арктика и Северна Канада. Продължил е пътя си, за да унищожи източната част на САЩ. Оттам, необезпокояван от нищо, продължил да сее смърт в южното полукълбо. Но в този момент било забелязано и нещо друго. Някои наблюдатели и сателити съобщили за появата на танкове със странна конструкция, които изниквали от нищото на различни места и унищожавали бягащите тълпи хора.
Втората фаза на бойните действия, отново телепортиране, помисли си Джони. В откъслечните и непълни военни сводки се откриваха сведения за танковете. Всички по-големи военновъздушни бази, независимо дали са били подложени на действието на смъртоносния газ, били изравнени със земята от странни машини, летящи с голяма скорост.
Бойните самолети били телепортирани едновременно с танковете.
Имаше данни за избухването на някои от тях.
Причините — неизвестни.
Джони се досети, че тези машини са имали екипаж и експлозиите са настъпили в резултат от контакта на дихателния газ с радиоактивните зони, възникнали след използването на ядрено оръжие.
Безпилотният самолет бил забелязан от сателит да каца близо до Колорадо. Причинил големи разрушения.
Курсът на полета е бил предварително заложен в паметта му. Дори вече избрали мястото на централния минен комплекс. Цялата зона била много внимателно заснета и картографирана. Значи той не се е приземил, а просто е паднал в близост до бъдещия команден пост.
Един сателит уловил как танк стреля по шепа кадети с кислородни маски на лицата, каквито използват във военновъздушните сили. Доклад от действуващия командир на кадетския корпус. Връзката прекъсната.
Последната битка, помисли си Джони.
Последвали отчаяни усилия да се установи връзка с някого, с когото и да е, където и да е, чрез огромни антени, намиращи се на четиристотин и петдесет километра на север от базата. Веднага след това антените били бомбардирани от вражески самолети.
Радиоразузнаването е действувало, помисли си Джони.
Президентът и неговият екип не били открити и издържали още два дни, но загинали от задушаване.
Джони прибра с благоговение документите в миньорската си чанта.
Съзнаваше, че постъпката му е странна, но се обърна към трупа: „Съжалявам, че не сте получили помощ. Позакъснели сме с хиляда години.“ Чувствуваше се ужасно.
Беше тъжен и разстроен, когато напускаше мрачните, студени и тъмни помещения на щаба и чу в слушалките веселия, изпълнен с оптимзъм глас на Данълдийн:
— Джони, момчето ми — викаше Данълдйн, — вече можеш да не се притесняваш, че ще трябва да ровиш за уран из боклуците! Тук има цял ядрен арсенал. В един склад само на четиридесет и пет километра оттук са натъпкани всякакви видове бомби, напълно годни! Открихме мястото на картата и изпратеният самолет току-що потвърди информацията! Сега единствената ни грижа ще е ние самите да не объркаме нещо и да не хвръкнем във въздуха с цялата планета.
5
Нещастието дойде с голямото земетресение на тридесет и втория ден от новата година.
Малко след полунощ Джони се събуди от трусовете. Нещата върху бюрото му в стаята на хотел „Лондон“ танцуваха и дрънчаха. Той седна в леглото. Все още се чуваше продължителният тътен на стихията.
Старата сграда се тресеше.
Грохотът от земетресението се усилваше. След половин минута последва втори, по-слаб трус и всичко свърши.