Чудовището показа двете прозорчета върху предната част на машината. След това посочи ръчката до тях.
Натисна я надолу.
Очите на Джони се разшириха и той отстъпи назад.
Предметът говореше!
Чу ясно като камбанен звън: „Извинете…“
Джони продължаваше да отстъпва. Чудовището го блъсна в гърба и го запрати към масата с такава сила, че той удари гърлото си в ръба й. След това вдигна предупредително пръст към него.
Отново бутна ръчката нагоре. Джони се изправи на пръсти и този път успя да види, че дискът се върти в обратна посока.
Чудовището за втори път натисна ръчката надолу. Предметът каза: „Извинете, аз съм…“ Сетне я постави в средно положение и машината спря. Вдигна я нагоре и дискът отново се завъртя обратно.
Джони се опита да разгледа машината отдолу и отзад. Беше сигурен в едно — това не беше живо същество. Нямаше нито уши, нито нос, да не говорим за уста. Не, всъщност имаше уста — един малък кръгъл отвор отпред, ала той не помръдваше. От него просто излизаше звук. Но говореше езика на Джони!
Чудовището натисна ръчката надолу и предметът каза: „Извинете, аз съм вашият…“ Този път Джони видя някакви странни заврънкулки в горното прозорче и едно чудновато лице, което го гледаше от долното.
Чудовището блъсна ръчката нагоре и завъртя още веднаж диска в обратна посока. Постави я в средно положение. Посочи с огромния си нокът първо предмета, а после главата на Джони.
Той забеляза, че чудовището върти ръчката само наляво от изходното положение. Този път обаче я мръдна надясно и надолу, знаците в горното прозорче станаха други, а картината остана същата. Чу се някакъв непознат за него говор.
Чудовището дръпна ръчката обратно — в изходно положение, наляво и надолу. Отново се появиха съвсем различни знаци и звуци, но образът в долното прозорче не се промени.
То като че ли се усмихваше зад стъклото на маската. Повтори тези действия и посочи гордо себе си. Изведнаж Джони разбра, че това, което чуваше, е езикът на чудовището.
Обзе го изгарящо любопитство.
Пресегна се и отмести лапата му. Беше му трудно, защото масата бе висока и голяма, но в момента нищо не беше в състояние да го спре.
Той сам натисна ръчката нагоре и след това наляво. Сетне я дръпна надолу. Машината каза: „Извинете, аз съм вашият учител…“ Джони я премести пак, но този път надясно и се чуха странни звуци на непознат език. Върна я в средно положение и отново чу езика на психлосите.
Чудовището го гледаше отблизо, с подозрение. Наведе се — проблясващите му кехлибарени очи се оказаха на едно ниво с лицето на Джони. Направи колебливо движение към машината, сякаш искаше да я вземе и да я отнесе.
Джони перна огромните лапи и отново хвана ръчката. Изтегли я в крайно ляво положение и гласът прозвуча отново: „Извинете — каза машината, — аз ще бъда вашият учител, ако можете, простете ми това нахалство. Нямам честта да бъда психло. Аз съм само един низш чинко.“ Лицето в долното прозорче се поклони два пъти и постави ръце върху очите си.
— Аз съм Джога Стенко, младши асистент, роб, преподаващ езици в лингвистичния факултет към Отдела за култура и етнология на планетата Земя.
Знаците в горното прозорче се сменяха непрекъснато.
— Извинете ме за смелостта, но трябва да ви кажа, че това е курс по писмен и говорим човешки език на английски и шведски. Когато дръпнете ръчката наляво, ще чуете английски език, който няма да ви затрудни. Когато я дръпнете надясно, ще чуете текст на шведски. Когато тя е в средно положение, преводът ще бъде на Психло, Благородния език на Завоевателите. И в трите случая съответният писмен еквивалент ще се появява в горното прозорче, а в долното — образните илюстрации. Моля ви да извините скромните ми претенции за познаване на езиците. Цялата мъдрост на Вселената принадлежи на нашите Владетели — Психлосите, и на една от големите им компании — великата и могъща Междугалактическа минна компания, нека всички космически сили й носят печалба!
Джони постави ръчката в средно положение. Дишаше тежко. Речта беше насечена и неестествена, с някакво странно произношение. Много от думите чуваше за пръв път, но все пак разбираше за какво става дума.
Разгледа предмета по-отблизо. Сбърчи вежди и се опита да се съсредоточи. Проумя, че това е машина, а не живо същество. Следователно и насекомото, което го беше преследвало, също не беше живо.
Джони погледна чудовището. Защо го караше да прави тези неща? Каква ли подлост му крои? В тези кехлибарени очи нямаше и капка милост. Те приличаха на очите на вълк, в които играят пламъците на огъня.