Чудовището посочи машината и Джони дръпна ръчката надолу и наляво.
— Извинете — чу се гласът, — но ще започнем от самото начало с азбуката. Първата буква е „а“, като в думите „мама“, „кана“ и „капан“. Моля ви да я запомните добре и да можете да я различавате от останалите. Следващата буква в азбуката е „б“. Погледнете в прозорчето. Произнася се като в думите „баща“, „баба“…
Чудовището вдигна лапа и отвори буквара на първа страница. Посочи буквата „А“ с големия си нокът.
Джони вече бе проумял връзката. Говоримият език можеше да се пише и чете. Тази машина щеше да го научи на това. Постави ръчката в средно положение, дръпна я надолу и машината започна да бълва психлоската азбука. Лицето в долното прозорче показваше с устни как се произнася всеки звук. Завъртя ръчката надясно и чу азбуката на… шведски?
Чудовището се изправи и погледна Джони отвисоко. Извади от джоба си два мъртви плъха и ги хвърли пред него.
Какво беше това? Да не би да е награда? Джони се почувствува като куче, което дресират. Дори не посегна към тях.
Чудовището сви рамене и каза нещо. Джони не можа да разбере думите му, но когато то се пресегна и взе машината, всичко стана ясно. Сигурно е било нещо като: „Урокът за днес свърши.“
Джони моментално отмести лапите му от машината. Приближи се решително, застана пред него и му препречи пътя. Не знаеше какво ще се случи, ако то го удари. Сигурно щеше да отхвърчи на другия край на клетката, но въпреки това не се поколеба и остана на мястото си.
Чудовището също. Въртеше глава ту на една, ту на друга страна.
Изръмжа. Джони не помръдна. То продължи да ръмжи и Джони с облекчение разбра, че се е отървал. Чудовището се смееше.
Катарамата на колана му, върху която бяха изобразени облаците дим в небето, се намираше само на няколко сантиметра от очите на Джони. Картината обясняваше логично древната легенда за унищожаването на човешката раса. Смехът пулсираше в ушите му и той с болка усещаше, че му се подиграват.
Чудовището се обърна и излезе, продължавайки да се смее и докато заключваше вратата.
По лицето на Джони се четяха решителност и горчивина. Трябваше да научи много неща. Много повече от това, което знаеше в момента. Чак тогава би могъл да действува и да разчита на успех.
Машината си стоеше върху масата.
Джони посегна към ръчката.
7
Лятната горещина изсуши калта по пода на клетката.
Небето беше изпъстрено с бели облачета.
Но Джони нямаше време да им се радва. Цялото му внимание беше съсредоточено върху машината за обучение.
Обърна огромния стол с облегалката към масата и като подложи няколко сгънати кожи върху седалката, вече можеше да се обляга върху масата и да следи отблизо лицето на онзи древен чинко, който го учеше как да произнася звуците. Според Джони то се гърчеше в прекалена сервилност и направо се подмазваше.
Не беше лесно да се научи английската азбука, но психлоската беше още по-трудна. Не можеше и да се сравнява с това, да се проследят оставените от дивеча следи и да се познае с точност до една минута преди колко време е минал оттук. Звуците и знаците на екрана му изглеждаха мъртви, а значенията им — невероятно сложни.
Само след седмица се убеди, че разбира. В него отново затрептя надеждата. Дори започна да вярва, че не е чак толкова трудно. „Б“ като „бивол“, „з“ като „зоологическа градина“, „х“ като „храна“ и „т“ като „ти“. Когато прочиташе същия текст на езика на психлосите, биволът, зоологическата градина и ти по някакъв необясним за него начин се превръщаха в лопата, кербанго и женски. След като накрая разбра от угодническите напътствия на чинкоса, че на психлоски тези думи започват с различни букви, беше сигурен, че е схванал същността.
Вече можеше да казва английската азбука и със затворени очи. Много по-трудно му беше с азбуката на психлосите, но накрая се справи и с нея. Запомни и най-незначителните нюанси в нейното звучене.
Джони знаеше, че няма време за губене. Диетата от сурови плъхове, която му беше наложена, щеше да го довърши. Той почти умираше от глад, тъй като не понасяше дори мисълта за тази храна.
Чудовището идваше всеки ден и следеше как се обучава. Докато беше тук, Джони не продумваше нищо. Знаеше, че сигурно изглежда смешен. А смехът на чудовището караше косите му да настръхват. Реши да не си отваря устата, когато то е наблизо.
Но това беше грешка. Скритите зад маската очи се мръщеха все по-гневно и по-гневно.
Триумфът от усвояването на азбуката трая много малко. През един чудесен слънчев ден чудовището дръпна рязко вратата и връхлетя като ураган.