Така се разкрещя, че решетките на клетката потрепераха. Джони очакваше всеки миг да го удари през лицето, ала чувството му за достойнство беше по-силно и той дори не трепна, когато то вдигна косматата си лапа.
Но чудовището посягаше към машината, а не към него. Постави ръчката в ново положение, за чието съществуване Джони дори и не беше подозирал.
Заля го истинска вълна от непознати образи и звуци!
Древният чинко каза на английски:
— Поднасям извиненията си на почитаемия ученик и го моля да ми прости дързостта, но сега ще започнем упражнения за постепенно изграждане на асоциации между предметите, знаците и думите.
Картините се появяваха в друга последователност. Първо чу звука „х“ и се показа съответствуващата му буква. След това същият звук на езика на психлосите и неговото изображение. Знаците и звуците се сменяха все по-бързо и по-бързо, докато накрая почти не можеха да се разграничават.
Джони беше толкова заинтригуван, че не забеляза кога чудовището си е отишло.
Беше изправен пред нещо ново. Ръчката беше толкова голяма и преместването й му струваше толкова много усилия — дори и не подозираше какво би се случило, ако я натисне по-силно.
Е, добре, ако с едно преместване НАДОЛУ се получаваше това, какво ще стане, ако я натисне НАГОРЕ?
Опита.
Сякаш нещо се стовари със страшна сила върху главата му.
Сенките на металната решетка се завъртяха пред очите му с такава бързина, че едва не загуби съзнание. Трябваше да измине доста време, преди да се престраши и да направи още един опит.
Резултатът беше същият!
Едва се задържа на стола.
Отдръпна се назад и погледна машината с подозрение.
Какво излизаше от нея?
Слънчева светлина?
Опита отново и позволи силата й да се стовари върху ръката му.
Усети топлина.
Ушите му забучаха.
Застана внимателно отстрани и забеляза, че в прозорчето се появяваха картинки. Изведнаж съвсем неочаквано звуците започнаха да изникват в съзнанието му, без да ги чува.
— Във вашето подсъзнание сега ще се отпечата азбуката. А, Б, В…
Какво беше това? Да не би да може да чува и с ръцете си? Не, това беше невъзможно. Не долавяше звуци, а само някакъв странен звън.
Машината проникваше по някакъв начин в главата му, без да издава звук!
Отстъпи още малко назад. Влиянието й върху него отслабна. Приближи се и усети, че мозъкът му ще се пръсне.
— Сега ще чуете същите звуци на психлоски.
Джони се отдръпна толкова, доколкото позволяваше веригата на врата му, седна на земята и опря гръб до стената.
Мислеше съсредоточено, но не можеше да разбере какво става с него.
Накрая схвана, че упражненията за свързване на буквите и съответствуващите им звуци, от които се получаваха думи, трябваше да го накарат да ги разпознава все по-бързо и по-бързо, без да се замисля.
Но какъв беше този „слънчев лъч“, който излизаше от машината?
Постепенно преодоля страха си. Върна се обратно при нея, намери един диск, според него предназначен за напреднали, и го постави. Напрегна сили и готов на всичко, натисна ръчката в крайно горно положение.
Изведнаж РАЗБРА, че ако страните на един триъгълник са равни, то и ъглите, заключени между тях, ще са равни.
Отдръпна се назад. Не знаеше какво е това триъгълник или ъгъл, но тази закономерност му беше ЯСНА.
Облегна се отново на стената. Направи неволно движение с ръка и с показалеца си нарисува в прахта на пода фигура, която имаше три върха. Посочи ги последователно и каза с учудване: „Те са равни!“
Равни на какво?
Равни един на друг.
Е, и какво от това?
Може би имаше някакво значение.
Джони се вгледа в машината. Тя можеше да го обучава по обикновения начин. Можеше и да увеличи скоростта на уроците. А също така беше в състояние да му предава знания и без той да полага усилие, с помощта на един „слънчев лъч“.
Изведнаж огромна радост озари лицето му.
Азбука ли? Не, ще трябва да научи всичко за цивилизацията на психлосите!
Дали чудовището съзнаваше какво може да се постигне с тези знания?
Представи си близкото бъдеще като безкраен низ от дискове, купища дискове. Щеше да прекарва всеки час, който не му е необходим за сън, на масата, като използва и трите начина за получаване на знания.
Беше толкова изтощен от глад, че дори не можеше да спи спокойно. В кошмарите му се преплитаха мъртви психлоси, сурови плъхове и метални коне, които летяха. А дисковете се въртяха ли, въртяха…
Но Джони продължаваше, без да се отчайва. Само за седмици и месеци трябваше да научи онова, което иначе би му отнело години. Не знаеше толкова МНОГО НЕЩА! Беше длъжен да проумее ВСИЧКО!