— Чух, че икономическата депресия е обхванала много от световете, в които компанията продава руда, и цените са ниски.
— Може и това да е причината, но дори и да е така, тя не засяга тебе, а икономическия отдел.
Този път Търл се почувствува неспокоен. Раздвижи се на стола и той изскърца под огромното му тяло.
Нъмф придърпа папката към себе си и я прелисти. Сетне уморено погледна Търл:
— Проблемът е в разходите.
— Разходите — рече Търл, като се опитваше да се застрахова — са работа на счетоводството, а не на службата за сигурност.
Нъмф го гледа в продължение на няколко секунди. Не можеше да разбере дали наистина проявява нахалство. Накрая реши да не му обръща внимание. Затвори папката.
— Но бунтовете са — каза той.
Търл се напрегна:
— Къде има бунт?
До ушите му не бе достигнал такъв слух. Каква беше тази история? Да не би Нъмф да има свое собствено разузнаване, което действува независимо от него?
— Все още няма — каза Директорът, — но след като обявя понижението на заплатите и премахването на всички премии, е много вероятно да избухне.
Търл трепна и се наведе напред. Това вече го засягаше, и то не само като шеф на службата за сигурност.
Нъмф плъзна папката към него:
— Виж разходите за персонала. Имаме 3719 работници на тази планета, разпределени в пет производствени и три проучвателни минни центъра. Тук влиза и обслужващият персонал на летищата, товарните машини и площадката за телепортиране. При средна заплата 30 000 галактически кредита годишно това прави 111 570 000 кредита. За храна, жилища и дихателен газ отиват средно по 15 000 кредита за всеки, или общо 55 785 000 кредита. Цялата сума е 167 355 000. Прибави и разходите за транспорт и премии и ще видиш, че сумата почти надхвърля стойността на печалбата. Дори не отчитаме износването и повредите на машините, да не говорим за инвестициите за разширение на производството.
Търл имаше смътна представа за всичко това и на практика го бе използвал като аргумент за собствените си планове.
Но все още не бе дошло времето да даде ход на своя проект. Никога не бе предполагал, че мощната и богата Междугалактическа компания ще стигне дотам, да понижава заплати и да премахва премии. Това щеше да засегне и него наистина, но много по-важен бе планът му да се превърне в богата и влиятелна личност.
Дошъл ли бе моментът да започне неговия втори етап? Като си помислиш, животното наистина се справяше много добре. Сигурно щеше да успее да го обучи на най-елементарните миньорски умения. Можеше да го използва и за набирането на още животни. Да, Търл беше убеден, че то ще се справи под земята, колкото и да беше опасно.
Да се разработи по открит начин онази жила върху голата, брулена от страхотни ветрове скала щеше да бъде трудна работа и неминуемо щеше да отнеме живота на няколко човешки същества. Те така или иначе щяха да бъдат изпарени, след като изпълнят задачата си, защото тайната трябваше да бъде запазена.
— Бихме могли да увеличим производството — каза Търл, като хитро насочи разговора в необходимата посока.
— Не, не и не — викна Нъмф. — Това е абсолютно невъзможно. — После въздъхна: — Знаеш, че работниците не достигат.
— Вие сте съвършено прав — Търл почти беше хванал Нъмф в заложения капан. — Ако въпросът не бъде разрешен бързо, бунтът е неизбежен.
Нъмф кимна мрачно.
— Когато избухне бунт — каза Търл, — знаете, че работниците първо изпаряват членовете на ръководството.
Нъмф отново кимна, но този път в очите му се прокрадна страх.
— Аз вече съм започнал работа върху този проблем — продължи Търл. Наистина разговорът беше преждевременен, но моментът беше толкова удобен. — Ако успеем да ги убедим, че стягането на коланите няма да е за постоянно, и не наемаме нови работници, можем да намалим опасността от бунт.
— Така е, така е — побърза да се съгласи Нъмф. — Вече не вземаме допълнителни работници. В същото време всичките ни мощности са натоварени до краен предел и хората започват да роптаят.
— Да, съгласен съм — Търл реши да рискува. — Но какво бихте казали, ако ви разкрия, че в момента работя върху проект, който ще ни позволи да намалим наполовина числеността на работниците само след две години?
— Бих го нарекъл истинско чудо.
Ето това искаше да чуе Търл. Малко аплодисменти от Директора и после щеше да върти около нокътя си централата на Психло.
Нъмф изглеждаше ентусиазиран.
— Няма нито един психло — каза Търл, — който да харесва тази планета. Не можем да излизаме на открито, без да носим маски…
— И това повишава разходите за дихателен газ — вметна Нъмф.