— …следователно ни е нужна работна сила от същества, които дишат въздух и са в състояние да изпълняват елементарни операции с машините.
Нъмф се облегна назад, внезапно обзет от съмнение:
— Ако говориш за тези… как ги наричаха… а, чинкосите, те са унищожени преди стотици години.
— Нямам предвид тях. Позволявам си да поздравя ваше планетно превъзходителство за чудесните познания по история на компанията. Не, не става дума за чинкосите. Няма защо да търсим далеч оттук, на планетата разполагаме с потенциален резерв от такива същества.
— Къде?
— Засега не искам да навлизам в подробности, но мога да ви докладвам, че експериментът напредва и обещава да даде отлични резултати.
— Кои са тези разумни същества?
— Всъщност не бих ги нарекъл „разумни“ в точния смисъл на думата, но на тази планета има същества, които притежават чувства и някои умения.
— Могат ли да мислят, да говорят?
— Много са сръчни.
Нъмф се замисли върху новината.
— Могат ли да говорят? Може ли да се осъществи контакт с тях?
— Да — отговори Търл. Казваше повече, отколкото всъщност знаеше. — Говорят.
— В долния континент има говореща птица, беше ми я изпратил един от директорите. Дори можеше да ругае на психлоски. Умря, защото бяха забравили да сменят капсулата с въздух в херметичната й клетка. — Той смръщи чело. — Но да се каже за една птица, че е сръчна…
— Не, не, не — Търл прекъсна дърдоренето на Директора. — Тези са малки, ниски на ръст, но имат две ръце и два крака.
— Маймуни! Търл, но това не е сериозно…
— Не, не са маймуни. Маймуните не могат да работят с машини. Това същество се нарича човек.
Нъмф го гледа в продължение на няколко секунди. Сетне каза:
— Но дори и да са способни да вършат нещата, за които говориш, аз зная, че са останали много малко от тях.
— Вярно е. Те са в списъка на застрашените видове.
— Какви видове?
— Биологически видове, които са на път да изчезнат.
— Но ако са толкова малобройни, те няма да разрешат нашите…
— Ваше планетарно превъзходителство, ще бъда откровен. Все още не съм установил колко са… Забелязани са от разузнавателните самолети. Горе в планините, които виждате оттук, живеят тридесет и четири екземпляра. На другите континенти има по-многобройни групи. Имам основания да смятам, че ако ми бъдат предоставени технически средства, ще мога да събера няколко хиляди.
— Е, да, но още съоръжения… разходи…
— Не, не. Разходите няма да са кой знае колко големи. Аз също провеждам програма за икономии в моята служба. Дори намалих броя на разузнавателните самолети. Тези същества се размножават бързо, ако бъдат поставени при подходящи условия.
— Да, но все пак никой не знае какво представляват… При кои операции биха могли да заменят нашите работници?
— Могат да управляват машини на повърхността на земята. Над три четвърти от нашите служители се занимават с това. Трактори, товарни платформи… Тази работа не изисква специална квалификация.
— Просто не зная, Търл. Никога не сме виждали човек…
— Аз разполагам с един.
— Какво?
— И то тук. В зоологическата градина близо до лагера. Отидох в планината и го залових. Не беше лесно, но успях да се справя. Знаете, че още от училище съм добър стрелец.
Нъмф го гледаше объркано.
— Да… приказваше се за някакво странно същество в зоологическата градина, както я наричаш. Мисля, че някой от директорите на рудници… да, Чар беше, се шегуваше с това.
— Нямаше да се шегува, ако разбираше, че става дума за разходи и заплати — разсърди се Търл.
— Прав си. Напълно си прав. Винаги съм смятал Чар за глупак. Така значи, провеждаш експерименти с животно, което може да замести някои от работниците. Да видим, да видим. Наистина забележително.
— Ако ми дадете свобода да използвам транспортни средства… — каза Търл.
— Е, добре. Има ли някаква възможност да видя това животно? Просто за да разбера какво може да върши. Дори само ако престанем да изплащаме застраховките при злополуки с фатален изход, ще наклоним везните на страната на печалбите. Или ако поне ги сведем до минимум. Не трябва да забравяме и възможностите за ограничаване на техническите повреди. Да, в центъра никак не ги обичат.
— Разполагам с животното едва от няколко седмици и ще ми е нужно малко време да го науча да управлява машина. Но все пак мисля, че ще мога да ви демонстрирам неговите способности.
— Чудесно. Подготви го и ме уведоми. Казваш, че го обучаваш? Предполагам, не си забравил, че е незаконно да се предават знания по металургия и военна техника на една по-низша раса? Нали знаеш това?
— Да, разбира се. Уча го само как да се оправя с машините. Да натиска копчета и лостове и нищо повече. Трябваше да го науча да говори, за да може да изпълнява заповеди. Ще организирам демонстрацията веднага щом бъде готово. Сега ако подпишете тези документи за транспортните средства…