Търл огледа клетката. Тя не беше мръсна. Очевидно съществото се грижеше за реда и я почистваше.
— Животно — каза Търл, — в твой интерес е да започнеш да работиш веднага. — Понякога, когато не разполагаш със средство за изнудване, заплахата може да свърши същата работа.
— Зимата — каза Джони на психлоски — се отразява зле на машината. Покривам я с една от моите еленови кожи през нощта и когато вали. Но влагата е опасна за нея. Започва да почернява.
Търл щеше да избухне в смях. Беше толкова смешно да слушаш как това животно наистина говори на езика на психлосите. Долавяше се слаб акцент, но причината вероятно беше у учителя чинко. Зачуди се дали действително е така, защото в речта му липсваха учтивите изрази като „много моля да ме извините“ и „простете ми, но…“, които Търл бе запомнил от предварителното прослушване на дисковете и които изразяваха подчинение. Той никога не бе срещал жив чинко, тъй като те отдавна бяха мъртви, но покорените раси на планетите им бяха много учтиви и дори сервилни, когато се обръщаха към тях. Така, както и трябваше да бъде.
— Животно — каза Търл, — може и да си научило думите, но очевидно не си разбрало какво значи добро поведение. Да ти покажа ли?
Само едно движение на огромната лапа и Джони щеше да бъде размазан върху решетките на клетката.
Но той се изпъна и каза гордо:
— Моето име не е животно. Казвам се Джони Гудбой Тайлър.
Търл зяпна от изненада. Каква наглост! Нахална, дръзка, гола твар!
Той замахна и го удари.
Джони излетя във въздуха и въжето, с което беше вързан, едва не му счупи врата.
Търл излезе от клетката гордо, с чувство за изпълнен дълг и затвори вратата с трясък. Докато се отдалечаваше, всичко се тресеше като при земетресение.
Почти стигна лагера, когато спря и се замисли. Стоеше като истукан и мислеше.
Огледа сиво-белия пейзаж около себе си. Усещаше как замръзналото стъкло на маската се впива в лицето му и му пречи да вижда. Мръсна, гадна планета!
Обърна се и тръгна обратно към клетката. Отвори вратата и се приближи до човешката твар. Повдигна я, изтри кръвта от врата й с шепа сняг и я изправи до масата.
— Аз се казвам Търл — каза той. — Та за какво говорехме?
Винаги надушваше възможностите за изнудване.
Но при бъдещите им разговори нито веднаж не се обърна към Джони със собственото му име, а продължи да го нарича животно. Един истински психло никога не забравя, че неговата раса е раса на завоеватели. Най-великата раса в Космоса. Какво си мислеше този червей!
ТРЕТА ГЛАВА
1
В халето за ремонт на транспортните машини Зът хвърляше инструменти и разглобени части с гръм и трясък по земята, вдигаше страхотна шумотевица.
Обърна се към изправения наблизо Търл и се приготви за атака.
— Ти ли си в дъното на това намаление на заплатите?
Търл отвърна кротко:
— Според мен не аз, а счетоводният отдел се занимава с тези неща, нали?
— Защо ми е намалена заплатата?
— Не само твоята, а и моята, и на всички останали.
— Имам три пъти повече работа, няма кой да ми помогне, а ще получавам наполовина!
— Постоянно ни се обяснява, че планетата работи на загуба.
— И никакви премиални — продължи Зът.
Търл се намръщи. Явно сега не беше моментът да поиска услуга. А и нямаше нищо, с което да го притисне.
— Напоследък машините експлодират доста често — каза предпазливо.
Зът се изправи и го погледна. Това си беше чиста заплаха. Никога не можеш да си сигурен какво ще направи Търл.
— Какво искаш? — попита Зът.
— Ако планът ми успее, всички ще получим толкова високи заплати и премиални, каквито не можеш и да си представиш.
— Виж какво, имам работа. Всичките тези брички чакат да бъдат поправени.
— Искам да взема един малък минен влекач — каза Търл.
Саркастичният смях на Зът прозвуча като лай:
— Ето там има една машина. Вчера изгърмя в зоната за телепортиране. Можеш да я вземеш.
Беше булдозер, който използваха за товарене на руда. Взривът беше откъснал кабинката на водача и върху приборите за управление се виждаха зелени петна от психлоска кръв. Всички кабели на двигателя бяха обгорели.
— Искам само един малък влекач — повтори Търл. — Един най-обикновен малък влекач.
Зът сърдито продължи да хвърля по пода инструменти и резервни части. Замалко щеше да удари Търл.
— Чакам отговор.
— Имаш ли официална заявка? — попита Зът.