— Виждаш ли тази стрелка? — попита Търл, като сочеше току-що напълнената бутилка. — Когато бутилката е пълна, показва едно-нула-нула. Щом започне да се изпразва, тръгва надолу. Ако стигне до пет, това означава, че си го закъсал и въздухът ти свършва. В бутилката има въздух за един час. Следи стрелката!
— Може би човек трябва да носи две бутилки и помпа?
Търл погледна бутилката и забеляза, че на нея има скоби за прикачване на още една, както и гнездо за помпа. Не си беше направил труда да прочете инструкциите, написани върху нея.
— Млъкни, животно — каза той, но все пак отиде и взе още една бутилка, която също напълни. Монтира я до първата и закачи помпата между двете. С груби движения надяна на Джони маската и цялата екипировка.
— Сега ме чуй добре, животно — каза Търл. — Отиваме в лагера, където аз ще разговарям с една много важна личност. Със самия Директор на планетата. Ти няма да си отваряш устата и ще изпълняваш всичко точно както ти наредя. Разбра ли, животно?
Джони го погледна през стъклото на маската си.
— Ако не се подчиняваш — продължи Търл, — просто ще дръпна маската от лицето ти и ще започнеш да се гърчиш на земята. — Търл не харесваше начина, по който тези студени сини очи винаги го гледаха. Дръпна въжето на нашийника.
— Да тръгваме, животно!
2
Нъмф беше неспокоен. Когато шефът на сигурността влезе, той погледна боязливо към вратата.
— Бунт ли?
— Засега нищо — отвърна Търл.
— Какво криеш там зад гърба си? — посочи с глава Нъмф.
Търл издърпа с въжето Джони пред себе си.
— Исках да ви покажа един екземпляр от човешкия вид — каза той.
Нъмф се наведе напред през бюрото си и се втренчи. Пред него стоеше странно полуголо животно без никаква козина. Две ръце, два крака. Все пак имаше малко косми по главата и по долната част на тялото. Гледаха го две странни леденосини очи.
— Не го оставяй да се изпикае на пода — предупреди Нъмф.
— Погледнете ръцете му — каза Търл, — може да работи с тях…
— Сигурен ли си, че няма признаци на бунт? — попита Нъмф. — Новината беше съобщена тази сутрин. Нямам никаква информация за реакцията в мините на двата континента.
— Сигурно не им е приятно, но все още никой не се е разбунтувал. Ако погледнете внимателно ръцете му…
— Много внимателно ще следя добива на руда — прекъсна го Нъмф. — Могат да се опитат да го намалят.
— Нищо не може да се направи. Не достигат работници — отговори Търл. — В ремонтната база не са останали никакви механици. Всички са прехвърлени в производството.
— Чух, че на родната планета се ширела безработица. Може би ще трябва да поискам попълнения оттам.
Търл въздъхна. Тъп чиновник.
— С тези орязани заплати, без премиални и на такава отвратителна планета не мисля, че ще има много желаещи. А това животно тук би могло…
— Да, прав си. Трябваше да обявя свободните работни места, преди да намалим заплатите. Сигурен ли си, че няма признаци на бунт?
Търл реши да премине направо към целта.
— Най-добрият начин да се предотврати бунтът е да се обещае повишаване на производителността. Мисля, че в срок от една година бихме могли да заменим половината от външните попълнения, които работят като оператори на машини, с тези същества.
По дяволите, не беше постигнал нищо!
— Не се е изпикало на пода, нали? — Нъмф се наведе напред, за да се увери лично. — Това нещо наистина вони отвратително.
— Миризмата идва от нещавените кожи, с които се облича. Няма други дрехи.
— Дрехи ли? Нима то носи дрехи?
— Мисля, че би носило, уважаеми господин Директоре. Но засега има само кожи. Всъщност донесъл съм и някои заявки за… — той се приближи до бюрото и ги остави, готови за подпис. Да го притисне, да го притисне. Но не разполагаше с нищо, с което да изнудва този стар глупак.
— Току-що наредих да почистят кабинета — каза Нъмф. — Сега цялото помещение трябва да бъде проветрявано отново. Какви са тези неща? — добави той, като погледна заявките пред себе си.
— Искахте лично да се убедите, че това същество може да управлява машина. Едното искане е за общи нужди, а второто — за булдозер.
— Всичките са с щемпел „спешно“.
— Хората са обезверени. Трябва веднага да им върнем надеждата, ако искаме да предотвратим бунтовете.
— Точно така. — Нъмф четеше подробно бланките, сякаш не бе подписвал хиляди такива.
Джони стоеше търпеливо. Важното бе да запомни всяка подробност в това помещение. Вентилаторите за дихателен газ, материалът, от който бе изработен куполът, съединенията между отделните му части.