Нъмф стоеше и клатеше глава. Изглеждаше развеселен, когато се обърна към Търл и му каза:
— Е, сам видя какво могат животните! — засмя се за пръв път. — Те пикаят върху пода!
Всички се бяха завърнали по работните си места и Търл претърсваше района на ремонтната база. Той обикаляше около подредените в подземните етажи редици бракувани коли, бойни самолети, камиони, булдозери… Да, имаше и земеходи, някои от тях доста луксозни. Досега не му беше хрумвало, че Зът наистина постъпи много подло, като му пробута онази стара развалина Марк II.
Той продължи да го търси безуспешно още час и половина и реши отново да провери работилницата.
Кипеше от гняв, когато нахлу в нея и започна да я претърсва.
Костните му уши доловиха съвсем слаб шум. Беше стържене на метал в метал.
Този звук му беше познат. Получаваше се при вдигането на предпазителя на лъчев пистолет.
— Остани на мястото си! — заповяда гласът на Зът. — Дръж лапите си далеч от пистолета на кръста ти!
Търл се обърна. Зът се подаваше от един тъмен шкаф за инструменти.
Търл едва сдържаше яростта си:
— Докато поправяше двигателя, си поставил дистанционно управление!
— А защо не? — попита Зът. — Монтирах и взривен заряд.
Търл не можеше да повярва:
— И си признаваш?!
— Тук няма свидетели. Само двамата сме. Нито твоята, нито моята дума означават нещо.
— Но тази машина беше твоя, тя ти се водеше!
— Беше отписана. Има толкова много други.
— Защо го направи?
— Всъщност смятам, че го измислих добре. — Той пристъпи напред, без да изпуска бластера с дълга цев.
— Но защо?
— Ти позволи да намалят заплатите и да спрат премиалните. Може идеята да не е твоя, но ти им позволи да стане.
— Слушай, ако успея да обуча животното, парите ще потекат отново.
— Само ти мислиш така.
— Смятам, че съм прав! — отсече Търл.
— Добре, ще бъда откровен. Да предположим, че научиш животните да се справят с техниката. Но как си представяш, че ще се оправят без механици? Разбира се, че ще объркат всичко. Нали точно това стана преди малко?
— Ти обърка всичко — каза Търл. — Много добре съзнаваш, че ако бъде отразено в досието ти, ще изхвърчиш от мястото си.
— Досието ми ще си остане чисто. Няма свидетели. Нъмф дори видя, че си отивам още преди онова нещо да полудее. Той никога няма да даде ход на доклада ти. Да не говорим, че всички се забавляваха чудесно.
Зът посочи вратата с цевта на бластера си:
— Защо просто не излезеш през нея и не отидеш по дяволите?
Трябваше, трябваше да намери нещо, с което да го притисне и да си осигури послушанието му! Но в момента нямаше с какво.
Търл напусна гаража.
8
Джони лежеше на пода на клетката, свит на кълбо. Болеше го цялото тяло.
Чудовището го хвърли вътре и си отиде.
Беше дяволски студено, но Джони дори не можеше да държи в ръце кремъка, за да запали огън. Пръстите му бяха покрити с мехури от изгарянията. А и точно сега самата мисъл за огън го отвращаваше.
Лицето му бе обгорено, веждите и брадата му — опърлени. Част от косата му липсваше. Вероятно старата чинкоска униформа е била ушита от специален топлоустойчив материал — не се запали, дори не се стопи и запази тялото му от изгаряне.
Благословени да са чинкосите! Горките същества! Били са толкова вежливи и умни, но са намерили смъртта си.
Това беше добър урок. Всеки, който се сприятелява или сътрудничи с психлосите, е обречен.
Търл дори не се опита да му помогне, докато той се мяташе в горящата машина, а знаеше много добре, че е вързан здраво. Милостта и състраданието не бяха част от характера на един психло. Търл имаше на кръста си пистолет и би могъл съвсем лесно да простреля въжето още в самото начало.
Джони усети, че земята потрепери. Значи чудовището е в клетката. С връхчето на ботуша си Търл го обърна по гръб. Присвитите кехлибарени очи се впиха в него.
— Ще оживееш — изръмжа с безразличие. — Колко време ще ти е необходимо, за да се оправиш?
Джони не отговори. Той просто го гледаше.
— Ти си глупав — продължи Търл. — Не разбираш нищо от дистанционно управление.
— А какво можех да направя, като бях прикован към проклетата седалка?
— Онова копеле Зът монтирало под капака дистанционно управление и взривно устройство.
— Откъде можех аз да зная това?
— Можеше да провериш предварително.
Джони се усмихна едва-едва:
— Добре овързан със стоманеното въже, нали?
— Е, сега вече знаеш. Когато повторим всичко още веднаж…
— Няма да има „още веднаж“! — прекъсна го Джони.
Търл се надвеси над него заплашително: