— Знаеш ли какво, животно? — продължи Търл. — Ти наистина успя да ме заблудиш при нашата първа среща. — Очите му бяха нащрек въпреки шеговития тон. — Мислех, че имаш четири крака — смехът му прозвуча неискрено. — Така си беше, докато не се разпадна на две — той се разсмя отново, кехлибарените му очи гледаха лукаво. — Чудя се какво ли стана с коня?
Преди да успее да се овладее, у Джони се надигна вълна от мъка по Уиндсплитър. Той веднага я потисна.
Търл през цялото време го гледаше. Стана и отиде до вратата на клетката. Предполагаше, че конят е ключът към животното, и се оказа, че е бил прав. То беше привързано към него. Натиск. Натиск. Той имаше много лица и прилагането му означаваше власт.
Търл явно се забавляваше.
— Да, първия път наистина ме заблуди. Е, сега трябва да вървя. Захващай се за книгите, глупаво животно.
Той излезе. Това беше добре казано — глупаво животно.
Джони гледаше след него. Усещаше, че е извършил предателство, и знаеше, че Търл е намислил нещо. Но какво? Дали Уиндсплитър беше жив?
Запали огън и започна да разлиства книгите, но не можа да се отърве от тревогата си. Изведнаж дъхът му секна. В показалеца на „Електронна химия“ видя думата уран.
5
Търл изобщо не се изненада, когато малкият Чамко влетя възбудено в кабинета му.
— Търл — каза той колебливо, — спомняш ли си банкнотата талисман, която загуби от мен онази вечер? Е, май вече няма да можеш да я откупиш…
— Какво искаш да кажеш? — попита Търл.
— Банкнотата талисман. Ти я загуби, а аз обещах да ти я върна, когато имаш пари. Исках да ти кажа, че…
— Чакай малко — прекъсна го Търл. Извади портфейла си и погледна в него. — Ей, ти наистина си прав! Няма я.
— Ти я загуби на обръчи и аз обещах да ти я върна, когато можеш да си я откупиш. Е, а сега…
— А, да. Смътно си спомням нещо. Каква нощ, а? Трябва да съм бил доста пиян. Какво искаш да ми кажеш?
По-малкият Чамко се притесняваше, но Търл беше толкова откровен и добре настроен, че се престраши:
— Изчезнала е. Откраднали са я.
— Открадната?! — излая Търл.
— Да. Всъщност откраднали са ми спечелените петстотин кредита и още сто шейсет и пет други. Между тях беше и талисманът ти.
— Виж какво, я карай по-бавно. Откъде е открадната?
— От стаята ми.
Търл извади официален формуляр и започна да го попълва.
— Кога е станало?
— Може би вчера. Отидох да взема малко пари, за да се почерпя, и открих, че…
— Вчера. Хм — Търл се облегна назад замислено и загриза края на писалката си. — Знаеш ли, че това не е първото оплакване за кражба от спалните помещения? Има още две. Но ти си късметлия.
— Как така?
— Знаеш много добре, че аз отговарям за сигурността. — Търл се престори, че търси нещо в неразборията на рафта зад себе си. Обърна се към Чамко: — Не би трябвало да говоря пред тебе за това… — изглеждаше замислен, но сякаш внезапно взе решение. — Мога ли да ти вярвам, че ще пазиш тайна?
— Напълно — отговори по-малкият Чамко.
— Старият Нъмф постоянно се тревожи, че ще избухне бунт.
— И с право, след като така орязаха заплатите.
— И тъй, разбираш, никога не бих проявил самоинициатива, но се случи така, че вчера стаята ти беше под постоянно наблюдение, както и други стаи.
Това не направи особено впечатление на Чамко. Компанията често поставяше работните места и спалните помещения под наблюдение.
Търл тършуваше шумно сред наредените един върху друг дискове:
— Още не съм ги прегледал. Всъщност нямах и такова намерение, просто трябваше да изпълня желанието на ръководството… А, да, ето го. Вчера по кое време казваш?
— Не зная.
Търл постави диска и включи екрана.
— Направо имаш късмет.
— И аз мисля така.
— Просто ще прегледаме записите. Камерите са снимали в продължение на два или три дни… Ще го превъртя бързо.
— Чакай! — извика по-малкият Чамко. — Мисля, че видях нещо!
Търл услужливо върна картината:
— Може би това си ти. Ето, влизаш в стаята си. Никога не гледам подробно тези записи. Отнема толкова време, а имам и куп други задължения… Според правилника на компанията…
— Чакай! Я погледни това!
— Кое?
— Ето това. Кой е този?
Търл засили яркостта на образа.
— Това е Зът! — изкрещя Чамко. — Я виж какво прави! Рови из стаята. А! Намери го! Мръсник! Виж! Ето я и твоята банкнота!
— Просто невероятно — каза Търл, — ти извади късмет с тази опасност от бунт. Къде отиваш?
Чамко гневно се беше устремил към вратата.
— Отивам да пребия този мръс…
— Не, недей, така няма да си върнеш парите — беше абсолютно прав, защото цялата пачка беше скрита под колана му. Пак ги беше взел от стаята на Чамко. — Това е официална жалба, регистрирана официално при официално проведено наблюдение.