На екрана се появяваха безбройни стада диви говеда. Виждаха се и вълци — малки, слезли от близките планини, и големи, дошли от север. Имаше и койоти, забеляза дори една гърмяща змия. Но от конете нямаше и следа.
— Добре — каза Търл. — Просто ще тръгнем на юг. Дръж си очите отворени, животно, и ще си получиш коня обратно.
Движеха се бавно. Джони наблюдаваше екрана. Времето течеше, а конете ги нямаше никъде.
Търл стана раздразнителен. Натиск. Натиск. Днес нямаше късмет.
— Няма ги и това е — каза Джони. Но дори и да беше видял Уиндсплитър, не би му казал.
Търл също погледна екрана. Пред тях се издигаше малък хълм. Върхът му беше каменист, а по склоновете му растяха дървета, които хвърляха дебела сянка. На север в равнината пасяха диви говеда, някои от тях имаха огромни рога. Щом не можа да го изнуди, ще трябва да го изплаши. Така денят му нямаше да е отишъл напразно. Направи завой, вкара танка между дърветата и спря.
— Слизай! — заповяда Търл. Постави маската си и натисна копчетата за вратите. Отпусна въжето, бръкна под огромната седалка и извади една лъчева пушка заедно с торба гранати.
Джони излезе и свали маската си. Затвори клапата на бутилката с въздух, преди да я остави на седалката. Бяха пътували доста дълго.
Търл застана в края на горичката. Скалистият връх беше зад гърба му, а пред него се ширеше откритата равнина.
— Ела тук, животно — нареди му той.
Въжето се опъна и Джони се приближи. Нямаше да се остави да бъде застрелян.
— Ще ти направя малка демонстрация — каза Търл. — В училище бях най-добрият стрелец. Забеляза ли колко точно бяха откъснати главите на плъховете? Някои от тях застрелях на повече от петдесет крачки. Ти май не ме слушаш, животно?
Джони наистина не слушаше. Беше усетил някаква миризма откъм скалите зад тях. Погледна нагоре — имаше дупка. Дали беше пещера? Вятърът отново донесе същата миризма.
Търл се наведе и дръпна въжето. Събори го на колене. Джони се изправи и пак впи поглед в пещерата. Стисна здраво боздугана.
Търл ловко зареди една граната в цевта на пушката.
— Гледай сега!
На около осемдесет крачки от тях в откритата равнина пасяха шест диви говеда. Две от тях бяха яки възрастни бици с огромни рога, а другите бяха крави.
Търл насочи пушката нагоре и стреля. Гранатата изсвистя в широка дъга над стадото и падна на земята доста зад него. Екплозията беше в яркозелено. Една крава беше засегната от шрапнел и падна на земята.
Останалите се втурнаха в лудешки бяг. Изплашени от взрива, те препускаха право към Търл.
Той надигна пушката към рамото си.
— Тези копита не са неподвижни, да не помислиш, че попаденията са случайни!
Биковете се приближаваха с бясна скорост, следвани от кравите. Земята трепереше. Разстоянието намаляваше.
Търл започна да дава единични изстрели в бърза последователност. Счупи краката на кравите, те се затъркаляха по земята и мучаха от ужас.
Простреля десния преден крак на по-отдалечения бик. Другият почти беше стигнал до тях.
Още един изстрел и Търл счупи и неговия преден десен крак. Бикът падна само на няколко сантиметра от него.
Въздухът се раздираше от болезнените стонове на ранените животни.
Търл се усмихваше.
Джони го гледаше с ужас — скритата зад маската физиономия беше изкривена от възторг.
Отврати се от чудовището. Търл беше… Джони изведнаж осъзна, че в езика на психлосите няма думата „зъл“. Погледна говедата.
Докато вървеше към тях, здраво стиснал боздугана си, за да ги отърве от мъките им, чу приглушено ръмжене.
Обърна се мълниеносно. Събудена и разгневена, от пещерата бе излязла най-огромната гризли, която беше виждал. Тичаше право към Търл.
— Обърни се! — изкрещя Джони. Гласът му потъна в мученето на дивите говеда. Търл продължаваше да се усмихва.
Мечката изрева.
Търл се втурна да бяга. Но беше твърде късно.
Тя го удари с лапа по гърба с такава сила, че земята потрепери.
Лъчевата пушка бе избита от лапите на Търл и полетя във въздуха към Джони. Той я хвана с лявата си ръка.
За него тя не беше нещо повече от боздуган. Той си имаше собствен и го стовари върху главата на звяра, преди да успее да нанесе втори удар. Улучи мечката точно между очите. Тя се залюля, замаяна от удара, и отклони вниманието си от жертвата.
Замахна със страхотната си лапа. Ноктите й бяха разтворени. Джони се гмурна под нея. Боздуганът се стовари върху черепа й.
Мечката отстъпи и замахна към боздугана. Ремъкът му се скъса.
Джони хвана пушката за цевта. Огромното животно се приближаваше към него с отворена паст.
Прикладът се заби чак до гърлото й.
Джони й нанесе още един удар между очите.
Тя се свлече на земята и ревът й заглъхна.
Крайниците й потрепваха конвулсивно. Мечката умираше.
Джони отстъпи. Търл лежеше на една страна, но беше в съзнание. Маската му беше на мястото си. Гледаше втренчено с широко отворени очи.
Джони продължи да се движи заднешком. Благодареше на Бога, че въжето му не се закачи в нещо и не го спъна по време на борбата. Разгледа пушката и означенията на бутоните и механизмите върху нея. Предпазителят беше вдигнат. Беше заредена. Имаше само няколко драскотини.
Джони погледна Търл. Той отвърна на погледа му, ноктите му се свиваха и отпускаха, чакаше. Беше сигурен, че животното ще вдигне пушката и ще го убие. Лапата му полека започна да пълзи към пистолета.
Дори и да беше забелязал това движение, Джони не го показа. Ориентира се по означенията как да си служи с пушката и с шест изстрела сложи край на мъките на осакатените животни. После спусна предпазителя. Бръкна в торбата си и извади парче стъкло, с което започна да дере мъртвата мечка.
Търл го наблюдаваше легнал. Накрая реши, че е в безопасност и е време да провери дали не е сериозно наранен. Яката му беше скъсана, усещаше болки в гърба и по лапите му имаше малко зелена кръв. Нямаше нищо опасно. Отиде до колата и седна в нея, като остави вратите отворени. Сви се в седалката и продължи да следи действията на Джони.
— Няма да вкараш тази кожа в колата — каза той.
Джони дори не повдигна очи.
— Ще я вържа на покрива.
Джони сгъна кожата и отиде до най-младата крава. Работеше ловко с острото стъкло. Отряза езика, рибицата и част от бута и ги уви в мечата кожа.
С помощта на няколко ремъка от торбата прикрепи целия вързоп за една скоба на покрива на колата.
След това върна лъчевата пушка на Търл.
— Предпазителят е спуснат — каза и избърса ръцете си в тревата.
Търл го погледна. Страхуваше ли се? Никакъв страх. Това животно изобщо не се страхуваше от него.
Да го притисне, трябваше да го притисне, и то здраво!
— Влизай — промърмори Търл, — става късно.