Нито за миг не бе допускал, че някое от съществата на Земята може да представлява опасност за един психло, но тази гризли бе поразколебала самоувереността му. Беше наистина огромна, тежеше почти колкото самия Търл.
Вероятно към залез слънце животното ще засили огъня и ще започне да танцува около него или ще направи нещо подобно. Реши, че няма нищо опасно в това, и продължи безкрайните си разпити.
Тази вечер Търл не се показа в залата за отдих, дори не му стигна времето да провери дали животното танцува. Беше прекалено зает с направените записи.
Работеше с вещина, присъща само на един добре обучен шеф на служба за сигурност. Съединяваше ленти, изрязваше и вкарваше отделни думи, даже цели фрази и ги комбинираше, както си иска.
След разместването на записаните думи и заличаването на цели изречения от устата на служителите започнаха да излизат отговори, за които като нищо можеха да бъдат изпарени.
Един от най-често срещаните беше: „Имам намерение да защитя бунта. След избухването му ръководителите трябва да бъдат изпарени.“ Беше трудна и досадна работа, но купчината с готови ленти растеше.
Презаписа ги върху нови дискове и заличи следите от монтажа.
Зазоряваше се, когато Търл най-сетне свърши и се облегна назад.
Прозя се и лениво започна да разчиства стаята — унищожаваше оригиналите и останалите парчета лента. Изчакваше да стане време за закуска. Сети се, че бе забравил да следи животното и така и не бе видял дали танцува.
Търл реши, че сънят и почивката са по-важни от закуската. Срещата му с Нъмф беше чак следобед.
По-късно щеше да се обвинява, че е допуснал досадния гаф само защото не закуси и не обядва.
Общо взето, докладът започна добре. Нъмф седеше зад тапицираното бюро и отпиваше бавно от следобедната си купа кербанго. Приличаше на типичен самодоволен дребен чиновник, какъвто и беше.
— Вече съм готов с резултатите от разследването, което наредихте — започна Търл.
— Какво?
— Разпитах голяма част от служителите.
— За какво си ги разпитвал?
— Във връзка с бунта.
Нъмф веднага наостри уши.
Търл постави апарата върху бюрото и се приготви да пусне записите на „интервютата“, но преди това каза:
— Разбира се, всички те са строго секретни. Беше им обещано, че никой няма да ги чуе, а и не знаеха, че записвам.
— Много умно. Много умно — повтори Нъмф. Той остави купата с кербанго и целият се превърна в слух.
Търл пускаше дисковете един след друг. Резултатът напълно потвърди очакванията му. Нъмф ставаше все по-мрачен и по-мрачен. След като записът свърши, той си наля пълна купа с кербанго и я изпи наведнаж. Облегна се назад и зачака.
Търл си помисли, че най-после може да види един психло с гузна съвест. Нъмф гледаше като подгонено животно.
— Следователно — каза Търл — най-добре ще е всичко да се пази в пълна тайна. Не можем да допуснем служителите да разберат, че всички мислят еднакво. Това би довело до конспирация и до бунт.
— Да! — побърза да се съгласи Нъмф.
— Ето — продължи Търл, — приготвил съм някои документи и заповеди във връзка с това — постави купчината върху бюрото. — Първо една заповед, която ме упълномощава да взема всички необходими мерки с оглед на нововъзникналите обстоятелства.
— Да! — пак се съгласи Нъмф и я подписа.
— Втората е за обезоръжаването на всички рудници. Събраните оръжия ще бъдат заключени на едно място.
— Да! — каза Нъмф и я подписа.
— Следващата предвижда всички бойни самолети да бъдат събрани и запечатани, разбира се, с изключение на тези, които използвам аз.
— Да! — потвърди Нъмф и я подписа.
Търл взе готовите заповеди и остави Нъмф да прочете следващата.
— Какво е това?
— Разрешение за лов на животни с оглед на това те да бъдат обучени за работа с машините, така че добивът и транспортирането на рудата да продължат дори при смъртни случаи на психлоси или стачка.
— Мисля, че е невъзможно.
— Това е само начин работниците да бъдат сплашени и да започнат да работят. И двамата знаем много добре, че е невъзможно.
Нъмф се поколеба, но подписа, след като прочете: „Извънреден план за действие по спешност, алтернативна стратегическа разработка. Цел — възпиране на персонала от стачни действия.“
И тогава Търл допусна голяма грешка. Взе последната заповед и я прибави към останалите.
— По този начин можем да се справим при недостига на работна ръка — обясни той. После си даде сметка, че изобщо не биваше да го казва.