— Случвало ли се е досега? — опита се да надвика шума Джони.
— По дяволите, не! — изръмжа Кър. — И никога няма да се случи.
— Само прахът ли е опасен? — попита Джони.
— Само прахът.
— А голямо парче уран?
— Апаратурата не може да го регистрира.
— А нещо друго може ли?
— Никога не транспортираме уран.
Разбираха се доста добре. В началото Кър си мислеше, че животното наистина е странно, но то беше добре настроено към него, пък и той нямаше никакви приятели. То постоянно задаваше въпроси, а Кър обичаше да говори. По-добре да те слуша едно животно, отколкото никой. Освен това правеше услуга на Търл и това го застраховаше от евентуални разкрития.
Търл довеждаше животното всяка сутрин, връзваше го за машината и вечер си го прибираше. Кър беше получил разрешение да го премества на други машини, но беше предупреден за тежките последствия, ако то успее да избяга.
Операторът, който обикновено работеше на този пост, беше много доволен да се отърве макар и временно от него. Работата беше изключително опасна, през последните десетилетия бяха загинали няколко психлоси. Наистина получаваше възнаграждение за опасен труд, но то беше премахнато при общото намаляване на заплатите.
Товарът беше обработен. И последната кофа руда беше извозена и животът в зоната сякаш спря за момент. Щатният оператор се върна и започна подозрително да оглежда поверената му машина.
— Счупи ли нещо? — попита той и посочи с нокът към Джони.
— Още нищо не се е счупило — опита се да го защити Кър.
— Чух, че вдигнало във въздуха един булдозер.
— О, това булдозерче вече бе експлодирало — каза Кър. — Спомняш ли си го, преди няколко месеца то уби Уалър.
— А, за него ли става дума? Казват, че на купола на кабината му имало пукнатина колкото косъм.
— Да — отвърна Кър, — същият.
— Аз пък мислех, че животното го е взривило.
— Не, това го измисли Зът, за да оправдае лошата поддръжка на техниката.
Въпреки всичко щатният оператор провери внимателно цялата апаратура за откриване на уран.
— Какво толкова се притесняваш за нея? — попита го Джони.
— Хей! — извика операторът. — То говори на психло!
— Проверява, защото на шлема си може да има пукнатина — обясни Кър на Джони, — а е възможно да си оставил прах върху лостовете за управление.
Джони погледна оператора.
— Случвало ли се е да избухне защитен шлем?
— Гръм и мълния, не! Все още съм жив, нали? И няма да допусна близо до мен да избухне дихателен газ. Слизай от машината ми, идва нов товарен кораб!
Кър отвърза Джони и го отведе под сянката на един от стълбовете на енергопровода.
— С това обучението ти в зоната за телепортиране приключва. Утре с тебе започваме да се учим на истинска работа в мината.
Джони се огледа.
— Каква е онази малка къща там?
Кър проследи погледа му. Тя представляваше малък купол, на задната му част бяха разположени спираловидни охладители.
— О, това е моргата. Компанията изисква всички мъртви психлоси да бъдат телепортирани на родната планета.
Джони прояви интерес.
— Защо — от сантименталност или от семейна привързаност?
— Не, по дяволите, не става дума за такива глупости. На някого е хрумнала щурата идея, че ако враждебно настроена раса се добере до телата на мъртви психлоси, ще разбере тайната на нашата обмяна на веществата. Щяло да бъде опасно. А от практическа гледна точка това си е едно преброяване на персонала. Не искат никакви мъртви души във ведомостите за заплатите. Някой може да прибере паричките. Имало е много такива случаи.
— Какво става с тях, с труповете?
— Просто ги събираме и по разписание ги телепортираме като всички останали товари. Погребват ги на родната планета. Компанията разполага със собствено гробище.
— Сигурно планетата ви е доста хубава.
— Абсолютно си прав — Кър се усмихна широко. — Няма ги тези проклети маски и куполи. Дихателен газ колкото щеш! Цялата атмосфера е от чист дихателен газ. Гравитацията е истинска, а не като тази тук. Всичко е в разкошен виолетов цвят. Женски навсякъде! Ако Търл уреди нещата, когато се върна, ще имам поне десет жени и по цял ден ще си пийвам кербанго и ще се търкалям с тях.
— Нали докарвате дихателния газ на Земята?
— Да, той не може да се произвежда на други планети. Само на Психло. В него има елементи, които се срещат само там.
— Няма ли опасност дихателният газ на Психло да свърши?
— Не — отговори Кър, — съставките му са навсякъде — в скалите, дори в ядрото на планетата и то постоянно отделя все повече и повече от тях. Виждаш ли онези барабани?
Джони погледна пирамидата от барабани, очевидно съвсем наскоро телепортирани от Психло. Товареха ги няколко камиона, снабдени с кранове. Първият влизаше в транспортния кораб с няколко варела в каросерията си.