Кър погледна с копнеж златната монета, медальона или каквото и да беше в действителност. Не каза повече нищо. Върна я мълчаливо на Джони. Кехлибарените му очи се скриха зад дихателната маска.
Джони си взе монетата.
— Тези неща не ме интересуват. Знаеш, че не мога да си купя нищо. Държа ги в една дупка, като влезеш, вдясно от вратата на клетката.
Кър продължаваше да мълчи. Накрая каза:
— Машината вече е свободна.
Но тази нощ, докато Търл правеше редовните си обиколки из лагера и бе далеч от екрана, чрез който следеше клетката, златната монета изчезна от дупката, където Джони я криеше. На сутринта, когато бръкна в нея, застанал с гръб към камерата, намери малък пистолет и резервни заряди.
Джони вече разполагаше и с оръжие.
4
Това, което още го спъваше, бе липсата на достатъчно познания.
Чинкосите бяха добри учители и можеха да поберат огромно количество информация само върху един диск, след което тя се усвояваше със светкавична бързина. Но тя беше предназначена основно за психлоси и в нея липсваха много неща, които вече или се знаеха, или пък не ги интересуваха. Така в обучението му оставаха огромни празнини.
Джони стигна до извода, че в планините на запад има уран. Основание за това предположение му даваше фактът, че по тези места психлосите не бяха предприели никакви активни действия. След инцидента, на който сам стана свидетел, а и по ред други причини подозираше, че уранът е смъртоносен за тях. Но не беше сигурен и не можеше да си обясни защо е така.
Докато изучаваше електронна химия, беше направо потресен, когато разбра, че атомите на урана имат различни конфигурации.
Джони седеше край огъня и зубреше. Вниманието му бе отвлечено от потреперването на земята, което винаги предхождаше появата на Търл. Чудовището правеше редовната си нощна обиколка.
— Какво изучаваш толкова усилено, животно? — поинтересува се Търл, като се надвеси над него.
Джони реши да рискува. Вдигна очи нагоре към маската на чудовището.
— Планините на запад — отвърна.
Търл го погледна с подозрение.
— Тук не пише нищо за тях — поясни Джони.
Този път Търл наистина заподозря нещо. Какво ли знаеше това животно?
— Аз съм роден и отрасъл там — каза Джони. — Има страшно много информация за всички планини на планетата, но почти нищо за тези.
Посочи към неясните очертания на покритите със сняг върхове, слабо осветени от луната.
— Чинкосите са взели много книги от библиотеката. Книги, написани от хората. Те тук ли са сега?
— О-о — изръмжа чудовището с облекчение. — Книги, написани от хората! Ха-ха-ха!
Търл се почувствува изключително доволен. Това напълно съвпадаше с неговите цели. Той излезе и скоро се върна с една разклатена маса и купчина книги, които безразборно хвърли върху нея. Бяха много стари и почти се разпадаха. При грубото им отваряне някои се разкъсваха.
— Превърнал съм се в слуга на някакво животно — ръмжеше Търл. — Ако ти доставя удоволствие да се ровиш в тези глупости, прави го колкото щеш.
Спря за момент пред вратата, излезе и я заключи.
— Запомни много добре едно нещо, животно. Глупостите, които ще прочетеш в тези книги, не са помогнали на хората да победят психлосите.
Изведнаж се разсмя.
— Може би ще намериш рецепти за приготвяне на сурови плъхове!
Затътри се към лагера, а смехът му постепенно заглъхваше.
Джони с благоговение докосваше книгите една след друга. После започна да ги разглежда с надежда. Те се отнасяха главно за минното дело. Първата му находка беше текст по химия. Съдържаше таблица на елементите, която обясняваше атомната конфигурация на всеки.
Внезапно озадачен, той взе психлоския учебник по електронна химия. В него също имаше таблица с атомните конфигурации на елементите.
Постави ги една до друга на мъждукащата светлина на огъня.
Те бяха различни!
Очевидно и двете бяха съставени въз основа на периодичния закон, според който свойствата на химическите елементи се повтарят периодично, ако бъдат подредени във възходящ ред според атомните им числа. Но в таблицата на химическите елементи на Земята имаше някои, които липсваха в таблицата на психлосите. А в тяхната се срещаха десетки непознати елементи, много различни газове, но не и кислород.
Джони трудно се ориентираше в земната, тъй като имаше много непознати съкращения, а и четеше по-добре на психлоски, отколкото на английски.
Психлосите бяха отбелязали радия и дори му бяха дали атомен номер 88, но го причисляваха към редките елементи. Над него имаше още десетки други.