— Направо изглеждат като истински.
Пусна книгите в една торба.
— Хайде сега да видим дали ще успеем да намерим релефната карта.
Дръпна рязко въжето, като почти събори Джони от стълбата. Но не се насочи към горния етаж, а отиде до врата и се ослуша. След малко се върна и чак тогава се качиха горе.
Релефната карта беше разположена върху подставка и вероятно можеше да се пренася. Търл коленичи и започна да я разглежда с интерес.
Джони се чувствуваше с вързани ръце и изпита ужас, когато погледна цветната релефна карта. На нея близките планини се виждаха от ясно по-ясно. Ето ги проходите, Върха… Пред очите му се простираше и пасището на селото. Разбира се, картата е била направена много преди то да е съществувало, но все пак всичко беше ясно очертано. Джони мислеше трескаво. Знаеше, че разузнавателният самолет със сигурност го е засякъл много отдавна и нямаше начин Търл да не разполага със снимки на селото.
Върху картата беше изобразен и големият каньон. Джони се усети, че наблюдава мястото, което някога бе взел за древна гробница. Опита се да се приближи, но така, че да не привлече вниманието на Търл. Не, в горния край на каньона нямаше отбелязано нищо, което да прилича на гробница. За да не направи впечатление тайният му интерес, той прекара пръст небрежно по буквите — РОКИ МАУНТЕЙНС, ПАЙКС ПИЙК, МАУНТ ВЕЙЛ.
Тогава разбра, че тревогата му е излишна. Търл беше приковал вниманието си върху дълбок и дълъг каньон. С огромния си нокът опипваше внимателно склона на една отвесна скала и разглеждаше реката под нея. Когато видя, че го наблюдават, чудовището веднага започна да изследва по същия начин и други каньони. След малко отново се върна на първия.
За момент Търл се вцепени и вдигна рязко глава. Изведнаж стана много любезен.
— Видя ли всичко, което те интересува, животно?
Джони се зарадва на възможността да го откъсне от картата. Имаше чувството, че чудовището разглежда под микроскоп неговия народ.
Търл заслиза надолу по стълбите към входната врата, като вдигаше след себе си облаци прах.
Собствените му стъпки заглушаваха шумовете, идващи отвън, но Джони беше сигурен, че чу тропот на конски копита.
7
Търл стоеше пред библиотеката и гледаше надолу по обраслата с трева улица.
Джони надникна зад гърба му, за да види какво наблюдава.
Само на стотина метра от тях стоеше Уиндсплитър!
Върху него имаше някой, а отзад пристъпяха още три коня.
Решителният момент беше настъпил най-неочаквано. Джони беше сигурен, че това е последният му шанс.
Измъкна с рязко движение инструмента за рязане на метал, който беше привързал над глезена си, и сряза въжето.
То падна.
Профуча покрай Търл като вихър. Хищните нокти се забиха в еленовата кожа на гърба му и тя се разкъса.
Втурна се към най-близкото прикритие — едно дърво, като тичаше на зигзаг. Очакваше всеки момент да усети в гърба си изстрела на лъчевия пистолет.
Спря и се подпря на широкия ствол.
Беше Криси!
При това не сама, а с Пати.
Джони избухна в ридания.
— Връщайте се! — изкрещя той. — Криси! Връщайте се! Бягайте!
Криси дръпна юздите и започна да се взира внимателно. Трите коня след нея се струпаха накуп.
Тя извика радостно:
— Джони!
Пати също се разкрещя възторжено:
— Джони! Джони!
Уиндсплитър препусна към него.
— Връщайте се! — продължаваше да крещи Джони. — Бягайте! За Бога, бягайте!
Спряха озадачени, радостта им изведнаж се превърна в паника. В далечината зад Джони те виждаха нещо. Тръгнаха да обръщат конете.
Джони приклекна и погледна към Търл. Той все още стоеше пред вратата на библиотеката. Джони бързо извади пистолета от торбата и дръпна предпазителя. Насочи оръжието към него.
— Ако стреляш по тях, ще умреш веднага! — извика той.
Търл не помръдваше.
Джони чу зад гърба си шум от конски копита. Рискува и хвърли поглед назад. Уиндсплитър се беше изправил на задните си крака. Не виждаше причина да не отиде при господаря си и се бореше да продължи.
— Бягай, Криси! Бягай! — крещеше Джони.
Търл приближаваше бавно и ръмжеше. Не беше извадил пистолета си.
— Кажи им да дойдат тук — нареди той.
— Остани на мястото си! — извика Джони. — Ще стрелям!
Търл продължи, без да му обръща внимание.
— Нали не искаш да им се случи нещо лошо, животно?
Джони излезе иззад прикритието си. Държеше пистолета насочен. Беше се прицелил в тръбата, която захранваше маската с дихателен газ.
— Бъди разумно, животно — каза Търл, но за всеки случай спря.