— Ти си знаел, че те ще пристигнат днес! — проговори Джони.
— Да — отвърна чудовището. — От четири дни ги следя с автоматичния разузнавателен самолет. Под наблюдение са от момента, в който напуснаха селото. Разкарай този пистолет, животно!
Конете обикаляха в кръг зад гърба на Джони. Ех, защо не тръгнеха да бягат!
Търл бъркаше с лапа във вътрешния си джоб.
— Стой мирно или ще стрелям! — извика Джони.
— Добре де, животно, ако искаш, натисни спусъка. Но имай предвид, че в електронната му система една от жичките е прекъсната.
Джони погледна пистолета. Пое дълбоко дъх и се прицели. Дръпна спусъка.
Не последва нищо.
Търл вече беше бръкнал в джоба си. Измъкна отвътре златната монета, подхвърли я във въздуха и я улови.
— Аз ти продадох пистолета, а не Кър, животно.
Джони свали боздугана от колана си. Приготви се да атакува.
Търл направи мълниеносно движение. В лапата си държеше пистолет. Чу се нещо като къс лай.
Зад гърба на Джони прозвуча нечовешки писък. Обърна се. Единият от товарните коне се търкаляше на земята.
— Компания ще му направят и твойте приятелчета — ухили се чудовището.
Джони отпусна боздугана.
— Така вече е по-добре — промърмори Търл. — Сега ми помогни да хванем тези животни и да ги качим на камиона.
8
Камионът подскачаше на юг, натежал от товара си. В каросерията цареше отчаяние.
Отново с нашийник и прикован за една скоба, Джони следеше пейзажа с невиждащи очи, излъчващи безкрайна мъка.
Пати, цялата изранена от падането, беше привързана с прибрани към тялото ръце за една от страничните подпори на капака. Бе изживяла страшен шок и лицето й изглеждаше сивобяло. Беше само на осем години.
Раненият кон, все още с торбите на гърба си, лежеше на една страна и от време на време подритваше с крака. Дълбоката рана на рамото му продължаваше да кърви. Търл просто го беше сграбчил и хвърлил в каросерията. Джони се опасяваше, че с конвулсивните си движения може да счупи крака на коня, който се намираше най-близо до него. Раненото животно се казваше Блоджет и бе една от най-здравите му кобили.
Останалите кри коня бяха вързани за страничните подпори и ноздрите им потреперваха от ужас, като гледаха колко бързо се движи земята под тях.
В главата на Джони напираха безброй въпроси, но той се мъчеше да ги отпъди. В момента всичките му планове изглеждаха безсмислени. Самообвиняваше се, задето беше отлагал бягството си толкова дълго време. Трябваше да се досети, че Търл е подготвил някакъв капан. Омразата към чудовището се надигна в гърдите му и започна да го души.
Криси бе прикована за една скоба срещу Джони. Очите й бяха затворени. Дишането й едва се долавяше.
Накрая отвори очи и го погледна. Видя, че той наблюдава Пати.
— Не можех да я оставя сама — каза тя. — Два пъти я връщах обратно, но тя отново тръгваше след мен. Последния път ме проследи толкова надалеч, че реших да я взема.
— Не се притеснявай, просто си почивай, Криси — отговори Джони.
Камионът се друсна от някаква неравност на пътя и Блоджет изцвили.
— Знам, че тръгнах по-рано — обади се Криси. — Но Уиндсплитър се върна у дома. Няколко момчета тръгнали да търсят диви говеда, намерили го заедно с Дансър в равнината точно под прохода и ги довели.
Дансър беше една от товарните кобили на Джони.
Криси замълча. След малко пак заговори:
— Уиндсплитър имаше пресен белег, сякаш направен от ноктите на пума. Реших, че може би е избягал и те е изоставил. Предположих, че имаш нужда от помощ.
Да, помисли си Джони. Уиндсплитър се е скитал дълго и когато е решил да се върне горе в селото, е намерил проходите блокирани от снеговалежите. Сигурно цяла зима е обикалял из равнината с Дансър. Върху задния му крак имаше дълбок белег от вече заздравяла рана.
— Всичко е наред — изрече Джони успокоително.
— Не можех да остана със скръстени ръце, след като разбрах, че може би си ранен и имаш нужда от помощ — каза Криси.
Камионът отново се разтресе.
— Джони, Голямото село съществува — промълви Криси.
— Знам — отвърна той.
— Джони, това е едно от чудовищата, нали? — и тя посочи с глава кабината.
— Да — отговори той. — Няма да ти направи нищо лошо.
Знаеше, че лъже, но трябваше да я успокои по някакъв начин.
— Чух, че говориш неговия език. Наистина ли можеш да се разбираш с него?
— Аз съм негов пленник вече почти цяла година — отговори Джони.
— Какво ще направи с Пати? С нас?
— Не се притеснявай, Криси.
Само боговете можеха да й отговорят. Нямаше никаква причина да й обяснява, че тази история обърка всичките му планове за бягство. Тя не беше виновна, а самият той. Беше отлагал прекалено дълго.