Търл дръпна Джони настрани към храстите. Сред тях се търкаляше един койот. Главата му не се виждаше, беше увита в нещо, изпод което се чуваше ръмжене. Търл надяна предпазна ръкавица и го вдигна от земята.
— Сега кажи на другите две животни да наблюдават много внимателно.
Джони мълчеше.
— Е, добре, всъщност няма значение — промърмори чудовището. — Виждам, че те и без това гледат.
С мълниеносно движение запрати мятащия се койот в решетките.
Изведнаж блесна ослепителна светлина.
Койотът изквича.
Секунда по-късно вече беше овъглен и представляваше разпадаща се по решетките черна безформена маса.
Търл изхихика.
— Животно, кажи им, че дори само да се докоснат до решетката, същото ще се случи и с тях.
Джони им каза в никакъв случай да не се приближават до оградата.
— А сега — рече Търл, като свали ръкавицата и я мушна под колана си — имам и нещо специално за теб.
Бръкна в джоба си и извади една малка кутия с превключвател.
— Вече знаеш всичко за дистанционните управления, животно. Спомняш си булдозера, нали?
Посочи двете момичета.
— Ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че техните нашийници са малко по-различни. Виждаш ли онази червена издутина от едната им страна?
Джони я виждаше много ясно. Призля му.
— Това — каза Търл — е една малка, но достатъчно мощна бомба, за да им откъсне главите. Разбра ли сега, животно?
Джони го гледаше свирепо.
— Ето това ключе — продължи да обяснява Търл и посочи кутията на дистанционното управление — е за малкото животно. А това — и посочи другото — ще взриви нашийника на по-голямото. Тази кутия…
— А за какво е третият ключ? — прекъсна го Джони.
— Благодаря ти, че ме попита. Мислех си, че нищо от това, което ти говоря, не достига до животинския ти мозък. С третото ключе бих могъл да взривя един по-голям заряд, скрит в клетката, с който да вдигна във въздуха всичко. Но ти, разбира се, не знаеш къде е.
Търл се усмихваше зад стъклото на маската си. Кехлибарените му очи бяха присвити, проблясваха и внимателно наблюдаваха Джони.
След малко продължи:
— Тази кутия винаги ще бъде у мен. Има още две дистанционни управления, но ти не знаеш къде са скрити. Сега вече картината ти е ясна, нали?
— Ясно ми е — отговори Джони, като се опитваше да потисне гнева си, — че всеки един от конете би могъл да се приближи и да бъде изпепелен от тока. Ясно ми е също така, че е възможно да завъртиш някое от тези ключета погрешка.
— Животно, ние стоим тук и си бъбрим, но изпускаме един много важен факт. Аз се привързах към теб.
Джони веднага застана нащрек.
Търл извади един металорежещ инструмент и свали нашийника му. След това подигравателно му подаде парчетата от него и въжето.
— Хайде, тръгвай. Чувствувай се свободен. Тичкай!
Наведе се и започна да събира разхвърляните инструменти, които беше използвал. Във въздуха се носеше вонята на изгорелия койот.
— А аз как да ти се отплатя за всичко това? — попита Джони.
Търл се върна.
— Животно, въпреки отчайващо малкото си мозък вече би трябвало да си разбрало, че се налага да ми сътрудничиш и да ми помагаш.
— Как?
— Така вече е по-добре, животно. Обичам да усещам благодарност.
— Как? — повтори Джони.
— Компанията е разработила едни проекти, които трябва да бъдат осъществени на всяка цена. Те, разбира се, са строго секретни. А ти се заклеваш, че ще сътрудничиш. Нали правилно те разбирам?
Джони го погледна.
— Щом всичко свърши — каза Търл, — ще те отрупам с подаръци и ти ще можеш да се завърнеш в планините.
— С тях — отвърна Джони и посочи Криси и Пати.
— Разбира се, дори и с четириногите си приятели.
Джони винаги познаваше, когато Търл лъже.
— Естествено — продължи чудовището — ако се опиташ да избягаш — а вече знаеш, че това е невъзможно, или да объркаш плановете ми, или пък не успееш да се справиш със задачата си, главата на малкото животно ще хвръкне. Ако си достатъчно глупав да повториш грешката си, голямото също ще се раздели с живота си. Ако откажеш да се подчиняваш или забъркаш прекалено голяма каша, всички ще хвръкнете във въздуха. И така, мога ли вече да смятам, че съм получил обещание за пълно сътрудничество?
— Имам право да обикалям наоколо съвсем свободно, нали?
— Разбира се, животно. Писна ми да ти търся плъхове. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да го правя и за онези двете вътре!
Търл се разсмя. Цялото му държане изразяваше любезност.
— Мога ли да влизам в клетката?
— Да, когато стоя отвън и те наблюдавам с дистанционното управление в ръка. Тогава да.
— Мога ли да яздя из равнината?