Търл погледна през прозореца и провери отвън. Наоколо нямаше никой. Накрая се усмихна предразполагащо и седна.
— Не ми харесва този разузнавателен самолет, който трещи всяка сутрин — каза Нъмф. — Боли ме главата от него.
— Ще променя курса му веднага, ваше планетно превъзходителство — кимна Търл.
— И тези животни! — обади се пак Директорът. — Да не си решил да правиш цяла зоологическа градина? Тази сутрин Чар ми каза, че си довел още шест!
— Всъщност да — каза Търл. — Но за проекта ще са нужни повече от петдесет. Също и машини за обучението ми, а и някои допълнителни пълномощия…
— Изключено! — изстреля Нъмф.
— Всичко това ще спести на компанията много пари и ще увеличи печалбите…
— Търл, ще издам заповед тези животни да бъдат изпарени. Ако в Центъра научат…
— Това е строго поверително. Ще бъде изненада за тях. Ще са наистина благодарни, когато видят как печалбите се увеличават, а средствата, отделяни за заплати и премии, стават по-малко.
Нъмф се намръщи, чувствуваше се сигурен и силен. Търл добре помнеше гафа, който допусна преди. Ако оставеха Нъмф да следва собствената си мошеническа политика, той щеше да докара от Психло още хиляди работници. Всяка допълнителна бройка работна ръка пълнеше джоба му.
— Намерил съм друг начин за увеличаване на доставките — каза Нъмф. — Смятам да удвоим работната сила с нови попълнения от родната планета. Там сега има голяма безработица.
— Но това ще намали печалбите — изрече невинно Търл. — Вие сам казахте, че в момента се води истинска битка за тях.
— Повече руда, по-големи печалби — каза Нъмф войнствено. — И когато пристигнат, получават половин заплата. Точка.
— А тези допълнителни пълномощия — продължи Търл, все едно че не го е чул — са ми необходими за обучението на местната работна сила…
— Чу ли ме какво казах? — изсъска гневно Нъмф.
— О, да, чух ви — усмихна се Търл. — Загрижен съм за компанията и увеличаването на печалбите й.
— Искаш да кажеш, че аз не съм? — каза предизвикателно Нъмф.
Търл разтвори на бюрото му документите, които носеше. В първия момент Директорът на планетата се опита да ги помете с лапата си. Сетне се вцепени, замръзна на мястото си. Очите му се разшириха. Лапите му започнаха да треперят. Прочете сумата на печалбите. Видя поставените въпросителни на мястото на липсващата информация за заплащането. Разгледа серийните номера на превозните средства и след това прочете съобщението си: „Никакво недоволство тук. Банковата разлика както обикновено.“
Нъмф погледна Търл. Седеше вцепенен, в очите му се четеше вледеняващ страх.
— Според правилника на компанията имам право да те заместя — каза Търл.
Нъмф беше вперил поглед в пистолета на кръста му. Беше като хипнотизиран.
— Но в действителност административната работа не ме интересува. Мога да разбера, когато някой, изпаднал в твоето положение, в напреднала възраст и без бъдеще, се опитва да разреши проблемите си по друг начин. Бъди сигурен, че съм изпълнен с разбиране.
Ужасен, Нъмф впери поглед в гърдите на Търл. Чакаше.
— Престъпленията, които се вършат на родната планета, не ме интересуват, не влизат в задълженията ми — продължи Търл.
В очите на Нъмф се появи пламъче. Не можеше да повярва.
— Винаги сте бил добър администратор — говореше Търл. — Главно защото оставяте служителите да правят точно онова, което те смятат, че най-добре обслужва интересите на компанията.
Той прибра доказателствата.
— От уважение към вас ще ги скрия така, че никой да не може да ги види, освен ако с мен се случи нещо, разбира се. Няма да докладвам нищо на Центъра. Не зная за какво става дума. Дори да твърдите обратното, нямате никакви доказателства и никой не би ви повярвал. Ако ви изпарят, причината ще бъде в грешки, допуснати от самия вас. Те няма да имат нищо общо с мене.
Изправи се, а Нъмф проследи движението му с изплашен поглед.
Върху бюрото му бяха поставени огромна купчина заявки и заповеди.
— Те чакат вашия подпис! — каза Търл.
Листата бяха празни. Върху тях нямаше имена и дати. Бяха формуляри от собствената канцелария на Директора на планетата.
Нъмф се опита да възрази: „Но те са празни! Би могъл да напишеш каквото поискаш върху тях. Да вземеш пари, машини, минна техника, да промениш технологията на производството и дори да бъдеш прехвърлен на друга планета!“ Ала гласът отказа да му служи. Точно сега не беше в състояние да мисли.