Писалката беше набутана между ноктите му и следващите петнадесет минути Нъмф подписваше ли, подписваше. Имаше чувството, че е някакъв кошмарен сън.
Търл събра купчината подписани документи. Щеше да се постарае да бъдат попълнени както трябва.
— Всичко това е за доброто на компанията — каза, като се усмихваше.
Постави документите в куфарче със секретна ключалка, а уликите — в един голям плик, и взе апарата.
— Ако бъдете отстранен, това ще означава да се провали кариерата на един много ценен служител. Като ваш приятел ще се постарая вредата в тази компания да бъде колкото се може по-малка. С радост мога да ви съобщя, че от моя страна не ви заплашва никаква опасност. Трябва да ми вярвате. Аз съм лоялен служител, но и добър приятел.
Той се поклони леко и излезе.
Нъмф седеше като чувал с руда, безжизнен, неспособен дори да помръдне.
В главата му се въртеше една-единствена мисъл: шефът на сигурността беше недосегаем демон, който щеше да го държи в ръцете си до края на живота му. Нъмф дори не допускаше мисълта, че може да му се противопостави. Щеше дотолкова да остане в неговата власт, че дори не се замисли да предупреди Найп. От този момент нататък истинският Директор на планетата щеше да бъде Търл, а той просто ще изпълнява неговите нареждания.
3
Ловът беше успешен и Джони се връщаше доволен в лагера.
Сутринта с болка забеляза колко унили са двете момичета. Бяха направили каквото могат за новото си жилище и клетката беше почистена. Опитваха се да изглеждат весели и безгрижни всеки път, когато разговаряше с тях през двете прегради. Пати се бе посъвзела, но изобщо не се усмихна на старата им шега, че ще се ожени за Царя на планините. Тя изведнаж избухна в сълзи и Криси също се разплака, докато се опитваше да я успокои.
Трябваше да намери някакъв начин да ги ободри или поне да ги откъсне от безрадостните им мисли, да им намери занимание.
Изведе конете, яхна Уиндсплитър и се отдалечи от лагера. Дансър и третият кон, когото наричаше Оулд Порк, защото грухтеше, го последваха. Блоджет вече се чувствуваше по-добре, но й трябваше още време, за да се възстанови напълно и да може да тича с тях.
Джони търсеше елен. Може би момичетата щяха да забравят тревогите си, докато опушват месото и обработват кожата.
Част от чувството му за вина и от горчилката, натрупани в него, се поразсеяха, докато препускаше из равнината. Уиндсплитър галопираше с удоволствие, другите два коня се носеха след тях. Вятърът издуха отчаянието му. Кратковременната свобода го опияняваше. Може би все пак имаше надежда?
Вървеше му и уловът се оказа по-голям от очаквания. Спусна се в едно дере и изведнаж само на няколко крачки от него изскочи антилопа. Не след дълго тя вече беше метната през гърба на Оулд Порк.
Само половин час по-късно попадна на елен. Беше млад самец.
Натовари и него на конете и се отправи да търси една ароматна трева, която придаваше чудесен вкус на месото. Беше още рано и ягодите не бяха узрели, но листата им вече се бяха оформили.
Вниманието му привлече някакво жужене зад гърба му. Ето я там, една малка точица в небето, която постепенно растеше. Насочваше се или към него, или към лагера.
Коне вече бяха свикнали с шума на машините и за тях нямаше особено значение, дали звукът е над главите им или идва от друга посока.
Любопитството на Джони започна да се превръща в безпокойство. Къде ли отиваше този предмет? Летеше ниско над земята и не се движеше много бързо.
Изведнаж разбра, че се насочва към него.
На площадката край лагера имаше двадесет самолета, подредени в редица. Този беше един от тях.
Намираше се на около тридесет метра над равнината и висеше почти неподвижно във въздуха. Боботенето на двигателите му подплаши конете.
Джони пришпори Уиндсплитър и се насочи към лагера.
Самолетът се стрелна, направи завой и се спусна към него с шеметна бързина.
Земята пред конете избухна, във въздуха се издигнаха фонтани пръст и камъни.
Уиндсплитър се изправи на задните си крака и се опита да се обърне назад. Буци пръст заваляха върху конете.
Ушите на Джони пищяха от взривната вълна. Той обърна конете и тръгна надясно.
Пътят му отново бе преграден от експлозия.
Уиндсплитър се замята от ужас. Единият от товарните коне се отвърза и побягна.
Джони направи завой на север.
Земята пред него избухна.
Опита се да накара конете да преминат през завесата от прах и дим, но Уиндсплитър се изви и побягна на юг.
Този път самолетът пикира, кацна и препречи пътя им с тялото си.