Ужасен, Уиндсплитър се изправи на задните си крака. Джони дръпна силно юздите, за да го овладее.
В отворената врата на самолета се показа Търл, смееше се. Направо се заливаше от смях, клатеше се напред-назад и се блъскаше с лапи по гърдите, без да може да си поеме дъх.
Джони много трудно улови двата товарни коня. Слезе от Уиндсплитър и пристегна товарите върху гърбовете им.
— Бяхте толкова смешни! — едва успя да изрече Търл, като оправяше маската на лицето си.
Очите на конете се въртяха неспокойно, те целите трепереха. Но очите на Джони бяха неподвижни — ако бяха дула на бластери, Търл вече щеше да е мъртъв.
— Просто исках да ти покажа колко лесно ще се справя с тебе, ако се опиташ да се измъкнеш — каза чудовището. — Ако едно от тези лъчеви оръдия беше насочено към тебе, а не пред коня ти, вече щеше да си само розово облаче!
Джони завърза поводите на двата коня за врата на Уиндсплитър. Стоеше и галеше верния си кон, за да го успокои.
— Празнувам — похвали се Търл, — изпрати конете в лагера и се качвай вътре!
— Нямам маска — възрази Джони, — а предполагам, че кабината е пълна с дихателен газ.
— Донесъл съм и маската ти — каза Търл, като бръкна в кабината и му я показа. — Хайде, качвай се!
Джони успя да успокои Уиндсплитър. Доближи се до ухото му и прошепна:
— Отивай при Криси!
Уиндсплитър погледна самолета и след това доволен тръгна към лагера. Товарните коне го последваха.
Да, рече си Търл, животното може да разговаря с другите животни.
Джони постави маската си и се качи в самолета.
4
Споменът за неприятното преживяване преди малко му пречеше да усети прелестите на летенето.
Беше потънал в огромната седалка до пилота и предпазният колан не можеше добре да прилепне към тялото му и да го придържа. Но той се вкопчи здраво в страничните облегалки и наблюдаваше как земята се отдалечава.
Изпитваше истинско благоговение. Така ли се чувствува орелът при полет? Така ли изглежда светът, погледнат от небето?
Планините в далечината започнаха да се очертават по-ясно. В този момент Джони осъзна, че се намират много по-високо от Върха. Целият побелял от сняг, той се открояваше в чистия въздух.
Близо петнадесет минути Джони беше едновременно замаян и очарован. Бяха се издигнали на височина седем-осем километра. Никога не си беше представял, че светът е толкова просторен! Или че човек може да бъде толкова развълнуван.
Тогава Търл му каза:
— Вече можеш да работиш с всякакви машини, нали така, животно? Тази тук не е много по-различна, освен че се движи в три измерения, а не в две като останалите. Уредите за управление на машината във всяко едно от тях се намират пред тебе. Хайде, започвай да пилотираш!
Търл вдигна лапите си от таблото.
Самолетът веднага се преобърна. Джони отлетя към вратата. Машината се залюля и започна да пада надолу с такава скорост, че на Джони му прилоша.
Той не беше следил какво прави Търл с приборите за управление. Те бяха безброй много. Хвана се за предпазния колан и нагласи тялото си така, че да може да достига таблото. Започна да натиска копчетата едно след друго.
Самолетът се държеше като полудял — издигаше се нагоре и изведнаж рязко се спускаше надолу. Земята ту се втурваше към тях с шеметна бързина, ту изчезваше от погледа му.
Шумът на двигателите не можеше да заглуши смеха на Търл. Джони се досети, че чудовището е прекалило с кербангото. Май наистина празнуваше.
Джони се съсредоточи върху таблото за управление — цялото беше покрито с надписи и уредите бяха отбелязани както при всички машини на психлосите. Някои от термините срещаше за пръв път. Забеляза, че до познатите му копчета има по едно допълнително. Предположи, че то служи за управление на машината в третото измерение.
Инстинктивно разбра, че най-важното е да не се доближава до земята. Намери копчето, под което пишеше „височина“, и го натисна. Самолетът продължи да се люлее, но започна да се издига.
Търл възприе това като свое постижение.
— Аз ще го поема — каза той. — В училище получавах много високи оценки по пилотиране. Гледай как ще кацна в онзи облак!
Пред тях се виждаше един облак с разкъсани краища. Търл натисна няколко копчета и спря сред мъглата като върху площадка.
— Работата е, че не успя да видиш какво правя, животно. Беше прекалено зает да съзерцаваш пейзажа. Но ако трябваше да летиш, щеше да си птица, а не животно! — той се разсмя на шегата си, бръкна зад седалката и извади нова кутия с кербанго. Пийна малко и я върна обратно. — Правило номер едно — в самолета всичко трябва да е добре закрепено, защото иначе може да хвръкне и да ти счупи главата. Винаги! — добави той, като се смееше. — Макар че няма да е кой знае каква загуба, ако бъде пръсната главата на едно животно!