Търл се върна по-късно вечерта, отключи клетката и Джони внесе бързо всичко, от което Криси щеше да има нужда. Остави месото и кожата за обработване. Поне щяха да имат работа, докато той отсъствува. Взе от нея приготвения за него пакет.
— Нали нищо няма да ти се случи, Джони? — попита го тя.
Събра сили да се усмихне, макар никак да не му беше до смях.
— Можеш да бъдеш сигурна, че точно затова отивам — пошегува се той. — Недей да се притесняваш. Сложи малко от тази лой на врата на Пати и той ще заздравее по-бързо.
— Хайде! — каза раздразнено Търл, застанал пред клетката.
— Какво ще кажеш за стъклото, нали реже добре? — попита Джони.
— Да, чудесно, но трябва да внимаваш да не се порежеш.
— Е, внимавай все пак.
— Хей! — извика Търл.
Джони целуна Пати по бузата:
— Грижи се за сестра си, Пати!
Прегърна Криси и я притисна до себе си.
— Моля ти се, недей да се тревожиш!
— Дяволите да те вземат, хайде излизай! — подкани го Търл.
Ръката на Криси се спусна по неговата. Той започна да се отдръпва бавно, докато накрая пръстите им се разделиха.
— Бъди много внимателен, Джони — по бузите й се търкаляха сълзи.
Търл го издърпа навън и затвори с трясък вратата зад себе си. Пусна тока, докато Джони затваряше дървената бариера.
— Искам на зазоряване да ме чакаш на летището. Самолет за превоз на персонал №91. Облечи се както трябва, за да не умиришеш кабината. Вземи си помпата за пълнене на бутилките с въздух и резервна маска. Ясно ли е, животно? — отдалечаваше се бавно, като тътреше крака. Явно тези дни бе много претоварен. Постепенно земята престана да се тресе.
По-късно Джони набра малко диви цветя и ягоди и в тъмното се опита да ги провре през решетките. Но електричеството ги изпепели със съскащ звук и от тях не остана нищо. Това го отчая още повече.
Най-после си легна сломен, сигурен, че нищо добро не го очаква. Можеше и да загине.
7
Вече бяха във въздуха, насочваха се на североизток и бързо се издигнаха на височина петнадесет-шестнадесет километра. Надвесен над пулта за управление, Търл се беше вглъбил в себе си и мълчеше. Джони седеше на мястото на втория пилот. Беше увил два пъти около себе си предпазния колан. Маската му започна да се замъглява. В кабината ставаше все по-студено.
Излетяха по-късно, защото Търл лично провери всяко винтче и кабелче на самолета, сякаш подозираше, че някой може да е извършил саботаж. Всъщност серийният номер се състоеше от осемнадесет цифри, но завършваше на 91. Беше стар, очевидно бракуван след война на някоя друга планета и целият беше покрит с белези. Имаше товарно отделение като всеки подобен самолет, но беше брониран и с лъчеви оръдия „въздух-въздух“ и „въздух-земя“.
Огромното празно туловище не беше предназначено за превоз на руда, а бе преустроено за петдесет десантчици. В правилни редици бяха подредени пейки, шкафове за екипировка и стелажи за лъчевите пушки. Всички илюминатори бяха бронирани. Самолетът не беше превозвал войскови части от векове.
Щом разбра, че в пътническото отделение няма да бъде пуснат дихателен газ, Джони поиска да остане в него, но Търл държеше той да седне на мястото на втория пилот. Сега не съжаляваше за това. На тази височина въздухът беше много разреден и ледените пипала на студа се промъкваха дори в кабината.
Под тях се простираха планини и равнини, които изглеждаха неподвижни, въпреки че самолетът се движеше със свръхзвукова скорост.
Скоро Джони разбра, че се намират над центъра на планетата. Летяха над матовозелено море и огромни, покрити с лед площи, които се простираха чак до хоризонта. Нямаше да преминат над самия Северен полюс, а съвсем близо до него.
От бордовия компютър постоянно излизаше лента, на нея бяха изписани координатите им в момента. Джони я разгледа. Завиваха, за да се насочат още по на изток.
— Къде отиваме? — поинтересува се той.
Търл не отговори веднага. След малко бръкна в страничния джоб на седалката и му подхвърли една карта на планетата, направена от Междугалактическата минна компания.
— Виждаш Земята, животно, тя е кръгла.
— Зная, че е кръгла. Къде отиваме? — Джони разгърна картата.
— Е, не отиваме там — каза Търл, като посочи с нокът на север. — Всичко е вода, въпреки че изглежда като твърда повърхност. Това е лед. Никога недей да кацаш върху него. Ще умреш от измръзване.
Джони гледаше отворената карта. Виждаше червената линия на курса им, начертана от Търл. Започваше от точката на излитане, минаваше през един континент, сетне през някакъв огромен остров… и свършваше на брега на друг, още по-голям. Като всяка карта на рудните залежи и тази беше изпъстрена с цифри, но нямаше никакви названия. Опита се да си припомни наученото от учебниците на чинкосите за географията на планетата. Ако използваше старите имена, излизаше, че щяха да минат над Канада, Гренландия, покрай Исландия и да слязат на северния бряг на Шотландия. Върху миньорската карта тя беше обозначена с 89-72-13.