Слънцето се издигаше все по-нависоко. Търл изръмжа от кабината:
— Хайде, качвай по-бързо тези мръсни животни!
Хората изведнаж замлъкнаха. Джони им намигна, те се отпуснаха и товаренето продължи.
Накрая се качиха всичките осемдесет и трима доброволци.
Джони каза:
— Полетът ще продължи няколко часа. Ще се издигнем много нависоко. Ще бъде страшно студено и трудно ще се диша. Трябва по някакъв начин да се справите с тези несгоди. Ако ви се завие свят, знайте, че няма нищо страшно. Причината е разреденият въздух. Дишайте дълбоко. Не разхлабвайте коланите. Самолетът може да се върти във всички посоки. Възможно е дори да се обърнете с главите надолу. Сега аз отивам в предната кабина, за да помагам при пилотирането. Имайте предвид, че един ден, много скоро, мнозина от вас също ще могат да управляват самолет. Затова следете всичко внимателно. За отговорник тук оставям Робърт Лисицата. Има ли въпроси?
Никой не се обади. Той ги бе успокоил и им беше вдъхнал увереност в необичайната за тях обстановка. Не се страхуваха, по-скоро изглеждаха развеселени.
— Давай, Мактайлър! — насърчи го Робърт Лисицата.
Застанал на страничната врата, Джони помаха с ръка към тълпата и тя го приветствува с рев. Той затвори с трясък и заключи.
Настани се на креслото на втория пилот, омота предпазния колан два пъти около себе си, постави маската и извади картата. Търл гледаше тълпата кисело.
С внезапни, енергични и гневни движения Търл херметизира кабината, пусна дихателен газ и си свали маската. Джони забеляза, че кехлибарените му очи бяха кръвясали в зелено. Предишния ден беше пийнал здравата. Костните му устни се извиха злобно.
Мърмореше нещо като „закъснение“, „не ги държа достатъчно здраво тези мръсни животни“ и „ще им дам добър урок“.
Джони застана нащрек.
Самолетът се изстреля нагоре в небето със скорост, която можеше да му пречупи гръбнака. За по-малко от секунда се издигна на повече от деветстотин метра над земята. Бързото ускорение беше притиснало болезнено ръцете на Джони върху пулта за управление. Продължаваше да стиска картата. Ноктите на Търл натискаха различни копчета. Самолетът се наклони рязко на една страна.
— Какво правиш? — изкрещя Джони.
— Давам им урок! — изръмжа Търл. — Трябва да им покажем какво ще се случи, ако не се подчиняват.
Огромната тълпа на поляната изглеждаше като малка точица под тях. Насочиха се надолу. Изведнаж Джони разбра, че Търл ще започне да стреля.
Земята приближаваше с шеметна скорост. Тълпата бързо растеше.
— Не! — крещеше Джони.
Ноктите на Търл се насочиха към бутоните за стрелба.
Джони хвърли картата.
Тя се залепи за лицето на Търл, така че той не виждаше нищо.
Летяха надолу.
Джони пое управлението с вдървени ръце.
На седемдесет метра от земята овладя машината и полетяха хоризонтално, но инерцията беше голяма и преминаха само на няколко метра над главите на множеството.
Самолетът се стрелна напред.
Насочи се към планинския склон, дърветата по него изведнаж изскочиха пред очите на Джони.
Пръстите му трескаво натискаха копчетата.
Коремът на самолета обрули най-високите клони. Устремиха се към върха на планината. Най-после го достигнаха и излетяха като куршум в открито небе. Джони пое курс към далечните брегове. Пренави лентата, която ги беше довела дотук, и я въведе в автопилота. Носеха се съвсем ниско над морето с шеметна скорост. Бяха се насочили към дома. В открито небе не можеха да бъдат засечени от нито един наблюдателен пост на компанията.
Джони се отпусна назад, целият плувнал в пот.
Погледна към Търл. Чудовището беше успяло да свали картата от лицето си. В зеленясалите му очи горяха зли пламъчета.
— Замалко да ни убиеш — ръмжеше той.
— Щеше да развалиш всичко — отговори Джони.
— Нямам никаква власт над тези животни — отсече Търл.
Погледна през рамо назад към товарното отделение.
— Как смяташ да ги държим в подчинение? — добави той със злобна ирония. — С бебешки играчки може би?
— Но досега се държат добре, нали? — попита Джони.
— Ти ми провали цялото пътуване! — отговори Търл и изпадна в мрачно настроение.
Потърка главата си, която щеше да се пръсне от болка, и започна да рови наоколо за още кербанго. Извади една празна консерва и я захвърли ядосано. Джони я прибра в шкафчето, за да не хвърчи свободно из кабината. Търл намери под седалката друга. Отвори я и мрачно седна на мястото си.
— Защо — попита го накрая — вчера бяха толкова весели и ентусиазирани?
— Казах им, че когато си свършат работата, ще бъдат много добре заплатени — отговори Джони.