Кер вече пъхаше подправения детектор на същото място, където го намериха и подреждаше всичко в касата както си беше.
— Когато се съгласих да свърша работата и подозирах, че ще дойдете — каза той без да спира да работи, — заредих с гориво един самолет. Намира се точно срещу вратата на хангара. Последните цифри на серийния му номер са 93. Чака те. Не им трябваме ние, искат теб!
— Остава ни най-много час работа — каза Ангъс. — Трябва да изчезваш оттук, това е заповед на сър Робърт. Каза да те отпратя веднага, щом е възможно.
Кер заключи вратата на касата и пъхна един сгъваем лост под единия му край, за да изглежда сякаш някой неуспешно се е опитвал да го отвори.
— Довиждане! — натъртено каза той.
Бяха прави. Можеха сами да се справят с останалото и не ги застрашаваше нищо. От друга страна, работата наистина трябваше да се довърши. Най-добре да се качи в самолета и да чака, готов да излети.
— Когато всичко е готово, ще дойдете да ми кажете — каза Джони.
— ТРЪГВАЙ! — заповяда Ангъс.
Джони им махна и излезе. Заключиха вратата след него. Тръгна по коридора към стаята на Чар, за да вземе комплекта с инструментите. Беше 8:23 сутринта. Вече бе закъснял с два часа.
3
В пет часа Браун Лимпър Стафър вече знаеше, че е открил Тайлър.
Дни наред не можеше нито да спи, нито да яде или да седи спокойно. Бе забравил всичките си държавнически грижи и всички други задачи, които ежедневно запълваха времето му. С див пламък в очите почти двайсет и четири часа в денонощието той мислеше по въпроса как да затвори вече заложения капан. Престъпленията трябва да се наказват! На злодеите трябва да им се търси сметка. На първо място трябва да стоят сигурността и целостта на държавата. Почти всички книги за управлението, които бе чел, всички съвети, които бе получил, доказваха едно нещо: трябва да хване Тайлър!
Победата започна да се очертава около три през нощта, когато получи една смимка от разузнавателен самолет. Тези машинки му създаваха доста неприятности. Откак записващите устройства бяха преместени в сградата на Конгреса, непрекъснато се дразнеше от непонятната им сложност и често стоварваше юмрук върху тях, когато не изкарваха върху хартията това, което му се искаше. Чувстваше се като мъченик — вършеше толкова работа, без почти никой да му помага. Преглеждаше записите от разузнавателния самолет, направени от Шотландия. Пилотът, който контролираше разузнавателните полети и се оправяше с тези машини, не беше тук по това време на нощта. Каква досада!
И ето къде бил Тайлър! Танцува заедно с още пет-шест мъже един от онези налудничави танци на шотландските бойци. Макар че от снимките, естествено, не можеш да чуеш нищо, ушите го заболяха, като си представи шантавата музика на гайдите. Да! Ловната риза и всичко останало. Това беше Тайлър.
Доста се измъчи, докато върне картината. Никога не можеше да различи едно психлоско число от друго. Но най-после се справи и получи увеличен образ.
Не беше Тайлър! След това осъзна, че е разсъждавал нелогично. Тайлър не би могъл да танцува и да размахва ръце насам-натам. Последният път, когато го видя в лагера, Тайлър куцаше, подпираше се на бастун и не можеше да движи дясната си ръка.
Но в 4:48 сутринта видя снимка от друг разузнавателен самолет, прелитащ над Лейк Виктория, на която се виждаше мъж, застанал до някакво езеро. Хвърляше камъни във водата. Носеше ловна риза, същата коса, същата брада. Тайлър! Не, не е възможно да е той, тъй като хвърляше с дясната ръка и като отстъпи назад, явно не куцаше.
Не му оставаше нищо друго, освен да хвърли снимката на земята. В този момент в стаята се втурна Ларс. По вида му личеше, че има някакви новини. Браун Лимпър му показа снимките, но чакай! Какво правеха двама Тайлър в различни части на земята, и то в толкова кратък период от време?
— Точно това се опитвам да кажа — извика Ларс. — Има трима шотландци, които приличат на Тайлър. Но не в това е работата. Помниш ли какво ни каза Търл? Тайлър има белези на врата от нашийника, който е носил толкова дълго. Чудех се защо Стормълонг си бе сложил шалчето толкова високо на врата. Преди не го носеше така. И точно преди пет минути се събудих и всичко ми стана ясно като бял ден! Прикрива белезите! В този момент Тайлър е в лагера и се прави на Стам Ставинджър! Стормълонг!
Въпреки че доводите им бяха погрешни, стигнаха до правилен извод.
Браун Лимпър веднага предприе мерки. Ларс хиляди пъти му бе разказвал за великия герой Хитлер и безгрешните му кампании. Търл го бе направил предвидлив. Чувстваше се готов за този момент.