Преди два дни бе завършил окончателно преговорите по договора с генерал Снит. Сто кредита дневно на човек бяха много пари, но Снит ги заслужаваше.
Две команди бяха отишли с камион до селото, което се намираше на високата ливада. Нямаше никакво събрание. Жителите му бяха прогонени. Набързо ги евакуираха в далечното село от другата страна на планината. Веднъж вече Тайлър бе взел решение вместо тях. Петимата младежи, които евентуално биха се възпротивили, бяха в Академията. Двамата учеха за машинни оператори, как да разчистват през зимата проходите с багери, останалите трима учеха за пилоти. Възрастните хора и децата нямаха право на глас и пренебрегнаха оплакванията им, че приготовленията им за идващата зима се провалят. Като политически ход им бе обяснено, че ги местят заради тактическите мини, които трябва да се изровят и унищожат. За тези мини вече знаеха, че представляват експлозиви, заровени в земята много отдавна и Браун Лимпър им показа, че това е поредната лъжа на Тайлър. Сега мините щяха да изиграят своята роля в хитро измислената стратегия.
Заредиха старата къща на Тайлър със снаряди и експлозиви. Експертът на бригантите по взривни устройства увери Браун Лимпър, че е достатъчно Тайлър да отвори външната врата и ще бъде вдигнат във въздуха.
Щяха да обяснят инцидента така: въпреки предупрежденията за опасността от мини, Тайлър отишъл в селото и една мина избухнала. Така никой не би могъл да се съмнява или да вини Браун Лимпър. Старши кметът на планетата не си спомняше точно дали идеята бе негова или на Търл. Но това нямаше значение, важното беше, че е плод на блестящо политическо мислене. Държавата и нацията трябва да бъдат освободени от позорния престъпник Тайлър, при това без много да се разчуе. Освен това Браун Лимпър бе чел някъде, че целта оправдава средствата и такава политика му се струваше разумна. Колкото повече си мислеше, Браун Лимпър толкова повече се убеждаваше, че се нарежда до най-големите политици в човешката история.
В шест часа сутринта заповяда на генерал Снит да смени стражата в лагера. Отсега нататък кадетите трябваше да бъдат освободени от това задължение на основание на две причини: първо, не им харесваше и второ, пречеше на заниманията им. Държавата вече имаше истинска армия. До осем часа сутринта бригантите трябваше да поемат всички постове.
Позвъни в Академията, където го увериха, че двамата придружители на „Стормълонг“ са излези оттам преди известно време и дежурният офицер ги е отметнал.
Въоръжиха бригантите с автомати Томпсън. Оказа се, че други автомати няма, но и Томпсън щяха да свършат работа.
Ларс получи разпореждания и придружен от двама въоръжени бриганти, тръгна към лагера. Трябваше да се скрият някъде отвътре и да изчакат да се появи „Стормълонг“ и без много шум да го арестуват. Ларс трябваше да го доведе в съдебната зала. Не биваше да плаши Тайлър. Като му предявят обвиненията, ще му съобщят, че случаят му ще бъде разгледан на заседания на Световния Съд. който ще бъде свикан след две седмици. След това ще го отведат в селото. „Под домашен арест“ и „до разглеждане на делото“ бяха все понятия, които Браун Лимпър наскоро усвои от речника. Ще осведоми Тайлър, че е под домашен арест. След това Ларс ще го отведе в ливадата. Не бива да се допуска да научат кадетите или руснаците, които контролираха старата гробница — американската база.
Ларс каза:
— Мисля, че е по-добре да го хванем още докато е в офиса на Търл.
Но Браун Лимпър отвърна:
— Не. Търл ме увери, че винаги може да познае дали е сторил някаква поразия, като огледа офиса си. Вероятно ще иска да изчака другите да свършат и тогава ще извърши някое престъпление. Трябва да го хванете, когато е сам. Другите двама могат да се намесят на негова страна. Трябва ни престъпника Тайлър. Ще го арестуваме тихомълком, ще го обвиним и ще го заведем на ливадата. Бъди любезен. Не му отказвай всякаква обикновена молба. Дръж се спокойно и не създавай никакви проблеми. И да не повредите офиса! Търл изрично помоли за това.
Разпорежданията се сториха на Ларс малко неясни и непоследователни, но разбра основните пунктове. Получи си двамата бриганти, увери се, че имат автомати и ги поведе към бронираната служебна кола. Потеглиха.
Браун Лимпър каза на генерал Снит:
— Нека наемниците ти не се показват много много из лагера, но да бъдат нащрек. Кажи им да открият стрелба само в случай, че бъдат нападнати.
Генерал Снит разбра. Хората му бяха готови да заслужат заплатите си.
Браун Лимпър неотдавна бе видял какви мантии са носели едновремешните съдии и поръча да му ушият една. Облече я и отиде до прозереца, за да следи какво става. Погледът му попадна на едно старо пропукано огледало и се огледа.